Самосъжаление

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Nadya
Мнения: 6
Регистриран на: Пет Фев 08, 2019 10:38 am
Име: Nadya
Фамилия: Mikova
Роднина (близък) на лице с увреждане: да

Самосъжаление

Мнение от Nadya » Вто Дек 10, 2019 12:01 pm

Здравейте, интересувам се за моя близка. Минаха няколко години откакто зрението й се влоши, но тя така и не се справя със ситуацията. Затворена е вкъщи и изпаднала в самосъжаление. По принцип е била винаги чувствителен и неуверен човек, но не до такава степен, че да се предаде и да няма желание за нищо. Какво би могло да се направи за нея?

redaktor
Site Admin
Мнения: 116
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Самосъжаление

Мнение от redaktor » Сря Дек 18, 2019 1:44 pm

Здравейте,

За съжаление при някои хора адаптирането към подобен проблем протича много бавно и трудно. Хората, които по начало са по-раними и несигурни обикновено имат повече трудности и понякога неволно сами усложняват процеса чрез затваряне в себе си, избягване на предишните дейности и контакти и потъване в негативни мисли.
Не забравяйте, че всеки се справя със собствено темпо. Ако става дума за внезапно влошаване или загуба на зрение отпреди 2-3 години, ситуацията не е толкова необичайна, тъй като обикновено човек прекарва голяма част от това време в лечение, търсейки и подлагайки се на различни медицински процедури, лутайки се в търсене на решение и пр., и не му остава много време да разсъждава внимателно и трезво върху ситуацията, да разбере последствията й и да реагира адекватно. Ако човекът е прекарал много време в напрегнато и безрезултатно търсене на лечение, ако се е подлагал на различни операции или е търсил всякакви други и нищо не е помогнало, настъпва един период на отчаяние и усещане за напразно хвърлени усилия и надежди и пълно физическо и емоционално изтощение. Необходимо е време за събиране на нови сили, с които да се изправи срещу настъпилата ситуация и тепърва да започне да се бори с нея. Не обвинявайте Вашата близка и не се отказвайте от нея. Практиката показва, че дори и хора, които са прекарали твърде много години в апатия и бездействие, веднъж започнали своя път към рехабилитация, са успявали да станат самостоятелни и да водят пълноценен живот.
Потъването в самосъжаление всъщност е нещо като омагьосан кръг, в който се попада лесно при подходящите условия и от който се излиза много трудно. Необходими са съзнателно желание за измъкване и усилия на волята. Можете да опитате следното:
1. Не изоставяйте Вашата позната! Нека тя да знае, че не е сама и че може да ви има доверие. В същото време, не насилвайте, не кръжете над нея постоянно, защото така я лишавате от възможността да размисли, а и повечето хора не обичат да ангажират околните постоянно – това ги кара да се чувстват в тежест. Бъдете на разположение, но не я обсебвайте.
2. Винаги насърчавайте самостоятелността и самоинициативата. Дори и да става дума за много прости и дребни неща, които преди са били извършвани без усилие и приемани за даденост. Човекът с увредено зрение не е безполезен или безпомощен, той всъщност, с подходящото обучение и практика, може да прави почти всичко, което правят и останалите.
3. Обръщайте внимание на нещата, които са под ваш и неин контрол и които могат да се променят – на обучението в мобилност и самостоятелност, на приемането и адаптирането към ситуацията и действайте в тази посока. Не се концентрирайте върху нещата, които не сте в състояние да промените – напр. степента на настъпилото увреждане. Концентрирайте се върху силните страни на жената, върху нейните качества, интереси и опит, които могат да й помогнат да се справи. Например, тя може да има много добър слух или тактилност, които да й помагат много във всекидневието дори и да липсва зрение. Може да има интереси например към музиката, изкуството, спорта – би могла по адаптирани начини, да практикува всяко едно от тези неща и то да й даде възможности за развиване на нови умения, контакти и шанс за развитие. Използвайте всякакви възможни начини да я стимулирате към активност и към развиване на умения, дори и в началото на съвсем елементарно ниво.
4. В подобни ситуации човек наистина има нужда да бъде насаме със себе си и да има свое лично време и пространство, но не оставяйте човека в потиснато състояние самотен и затворен за дълго време. Опитайте се да организирате дейности, в които да се среща с хора, дори и да е само по една кратка разходка на ден, излизане на кафе за малко или нещо друго подходящо и приятно.
5. Много благотворно влияние имат контактите с хора, преживяли подобна криза и успешно адаптирали се. Ако във Вашия град няма рехабилитационен център или не желае да ходи там, може да използвате интернет, за да откриете и да се свържете с други хора със зрителни увреждания. Така човек вижда, че не е сам и че животът не е невъзможен или непоносим. Винаги се среща някой, който се справя много добре дори и да е в по-трудна житейска ситуация. Това изпълва със стимул, мотивация и надежда.
6. Не възпирайте Вашата близка да изразява своите мисли и чувства. Изслушвайте я дори и да не знаете как да отговорите. Понякога самото изразяване на потиснатите емоции е достатъчно, дори и ако събеседникът не знае какво решение да предложи. Насърчавайте я в посока търсене на алтернативи и решения, а не в посока към миналото, загубените способности или това, което няма да може вече да прави.
Все пак, необходимо е да прецените внимателно дали става въпрос за преходен момент, дали жената преминава през някой от етапите за адаптация при настъпване на увреждане, или е влязла в омагьосан кръг и потънала в депресия. Ако забелязвате:
- Тревожност и страх през повечето време, паника, силно напрежение;
- Загуба на интерес и удоволствие от предпочитани и преди извършвани дейности като излизане с приятели, гледане на филми или прекарване на време със семейството;
- Оплаквания от хронична умора или липса на енергия;
- Изразява идеи за прекомерна или неадекватна вина (обвинява себе си или някой друг, изразява натрапчиви идеи за отмъщение, наказание и пр.);
- Изразява безнадеждност, безпомощност и общ песимизъм;
- Загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние или прекалено много сън, както и проблеми с физическата интимност;
- Идеи и фантазии за смъртта, понякога и за самоувреждане,
не отлагайте, най-добре е Вашата позната да потърси лично професионална помощ от психолог или психотерапевт.
Не на последно място, съветвам Ви да не обвинявате себе си в случай, че опитите да помогнете бъдат отхвърлени. На всеки човек може да се помогне само ако той самият желае да приеме помощта.

Ива Тонева

Добави отговор

Назад към