избор на бъдеща професия

Модератор: bisolnev

Добави отговор
ewa
Мнения: 12
Регистриран на: Вто Окт 16, 2018 6:55 pm
Име: Eva
Фамилия: Genova
Лице със зрителни увреждания: да

избор на бъдеща професия

Мнение от ewa » Нед Яну 12, 2020 6:43 pm

Здравейте, детето ми ще стане скоро на 17 години. Време е да помислим с каква професия може да се занимава в бъдеще. Търся съвети за това как да го насоча, или към кого можем да се обърнем за помощ?

redaktor
Site Admin
Мнения: 66
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: избор на бъдеща професия

Мнение от redaktor » Пон Яну 20, 2020 8:56 pm

Професионалната реализация и трудовата заетост са едни от най-важните фактори в живота на всеки един човек в съвременното ни общество. Те са не само средство за задоволяване на финансовите нужди и целесъобразно запълване на времето, но и възможност за себеизява, повишаване на увереността, личностното развитие и изграждането на социални връзки. Това важи в пълна степен и за хората с увреждания. Трудовата заетост за тях обаче има и допълнително, много по-широко значение. Тя ги предпазва от социалната изолация, помага им да преодолеят психологическите последствия от увреждането им и подпомага пълноценното им включване в обществото.
Подготовката за работа не се свежда само до избора на професионално училище или университет. Затова не е достатъчно да мислим за трудовото бъдеще на юношата само при завършване на основното и на средното образование. Професионалното развитие на детето започва от най-ранна възраст и продължава през целия училищен период - с нещата, на които родителите го учат, с решението им дали да 3 го дадат на детска градина и каква да бъде тя, дали да учи английски, балет, пиано, дали да спортува, с избора и завършването на всяко от учебните заведения, с решението до кое образователно ниво да стигне. Не по-малко важна част от подготовката за трудова кариера е изграждането на трудовите ценности, онези нагласи и умения, които помагат или пречат на човека да открива и развива способностите си, да придобива нови знания и да извлича максимална полза от тях, да планира целенасочено и разумно своя жизнен път, да постига успешно целите си. Т.е., каквото и да правим ние и нашите родители, училището, обществото – съзнателно или не, удачно или не – още от раждането си и през целия си живот се подготвяме за повече или по-малко успешна трудова кариера или за изпадане от трудовия свят. Но възрастта до 18 години, като период, който е специално предназначен за подготовка на младия човек за житейския му път, има изключително голямо значение и за неговата професионална подготовка. Така че пропуснатото в тази възраст много трудно може да бъде компенсирано по-късно.
Значително се променят изискванията, които пазарът на труда поставя пред професионалното образование. Доскоро получаването на професионална квалификация ставаше еднократно за целия трудов живот на човека. През първата половина на XX век професионалните знания са остарявали за около 20-30 години - колкото е продължителността на един трудов живот. При тези условия е било валидно правилото “обучение за целия живот”. Днес професионалните знания остаряват средно за 5 години, като в някои области (напр. информационните и комуникационните технологии) това става още по-бързо. В съчетание с голямата нестабилност на пазара на труда и преминаването на работна ръка от едни отрасли към други, това води до честа смяна не само на работното място, но също на дейностите и дори на професията в рамките на един трудов живот. Вече образованието, получено в училище и в университета не е достатъчно, за да бъде човек конкурентноспособен на пазара на труда. Сега се осъществява “непрекъснато обучение през целия живот”, защото дори да не се налага смяна на професията, професионалните знания и умения трябва непрекъснато да се актуализират и обновяват. Обучението само за отделни професии не е достатъчно, а се изискват и придобиват все по-голямо значение, така наречените “ключови компетентности” (залегнали в Европейската референтна рамка): умения за общуване на роден език и на чужди езици, математическа компетентност и основни знания в областта на природните науки и технологиите, дигитална компетентност, умения за учене, обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемачество, културна осъзнатост и творчество. В този процес на продължаващо през целия живот обучение, отговорността и инициативата все повече се изместват от държавата и образователните институции към отделния човек. Това изисква изграждане на положителни нагласи към новото и неизвестното, готовност за посрещане на промените като закономерно и дори като желано предизвикателство, а не като заплаха. В заключение, трудът става все по-висококвалифициран и възможностите за намиране на работа от хората без специалност и без основни умения – все по-ограничени. Образованието се очертава като една от основните линии за социално разслоение в обществото – наблюдава се все по-задълбочаваща се пропаст между висококвалифицираните и високоплатени специалисти и неквалифицирания нископлатен обслужващ персонал. Тъй като квалификацията е един от най-важните критерии за набиране на персонал, липсата на подходящо и достатъчно образование обрича човек да бъде цял живот клиент на социалните служби или да работи в неформалния сектор без законова и социална защита.
Изборът на професия е едно от най-важните решения в живота на всеки човек, което има много значими последици не само за самия него, но и за неговото семейство, а, в известна степен, и за цялото общество. Наблюденията показват обаче, че в повечето случаи този избор се оказва несполучлив. Според едно проведено в САЩ през 1987 г. изследване 80% от хората смятат, че са направили грешен професионален избор, 50% са неудовлетворени от своята работа. А последиците от извършването на неподходяща работа могат да бъдат много неприятни, както за самия изпълнител (от липса на интерес и неудовлетвореност до преживяване на неуспехи и понижено самочувствие, които могат да доведат и до по-тежки психични и здравословни проблеми), така и за много други свързани с него хора (работодатели, ръководители, колеги, подчинени, партньори, клиенти – материални щети и загуби от некачествена работа, организационни проблеми, конфликти). Добрият професионален избор трябва да отговаря едновременно на способностите и предпочитанията на индивида, и на изискванията и възможностите на пазара на труда. За това е необходимо, от една страна, задълбочено себепознание (познаване на собствените заложби, знания, умения, личностни особености; интереси, желания, ценности), а от друга – много добра информираност за реалните възможности за обучение и работа (какви различни професии съществуват и какви качества са необходими за извършването им, какви са изискванията по отношения на квалификацията, доколко търсена е една или друга професия, какви са перспективите в развитието й), т.е., за да направи добър избор, човек трябва да има много обширни и актуални познания по психология, професионална психодиагностика, образователна система и учебни заведения, професии, трудови отношения, трудови пазари – нещо непосилно за неспециалист. При решаването на тази отговорна и сложна задача, хората – особено в детска и юношеска възраст - най-често действат хаотично и се намират под влиянието на много различни фактори: семейство, приятели, учители, социална среда, мода, материални възможности. Така че, изборът на професия обикновено е не съзнателно взето и сериозно обосновано решение, а компромис между различни желания и въздействия. Целта на професионалното ориентиране, поставено на научна основа и извършвано от специалисти, е да помогне на детето/юношата и неговите родители да направят добър професионален избор, който да отговаря едновременно на способностите и желанията на детето, на наличните ресурси, на изискванията на пазара и перспективите за намиране на работа.
В следващи мои публикации ще довърша размислите по темата.

Вероника Кертикова-Тъпчева

Добави отговор

Назад към