девиантно поведение?

Модератор: bisolnev

Добави отговор
ewa
Мнения: 12
Регистриран на: Вто Окт 16, 2018 6:55 pm
Име: Eva
Фамилия: Genova
Лице със зрителни увреждания: да

девиантно поведение?

Мнение от ewa » Пон Яну 13, 2020 8:57 pm

Може ли да обясните какво означава „девиантно“ поведение при младежите и кой се занимава с този проблем.

redaktor
Site Admin
Мнения: 71
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: девиантно поведение?

Мнение от redaktor » Чет Яну 23, 2020 9:38 pm

Здравейте,

В науката е прието определението, че девиацията е тип поведение, което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество. Това е отхвърленото, нежеланото и опасното поведение, както за отделният индивид, така и за обществото като цяло. Терминът девиация, означава отклонение и нарушение и се прилага при оценка на тези събития от ежедневието, които се отнасят към явлението престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и др. подобни. В повечето случаи лицата с отклонения си формират микрообщества с така наречената субкултура, наркомани, групи с престъпна дейност. Този вид поведение е опасно за обществото и когато се говори за непълнолетни се използва термина девиантно поведение, а не престъпление. Под девиация можем да разбираме скитничеството, отклонението от дома и у-ще, пиянство, наркотици, проституция, религиозни секти, като проблемни са и някои особености на етническата сфера. Този вид поведение се свързва със семейството и неговото качество, разделените семейства и неблагополучието в учебния процес, педагогическата занемареност, а така също и политико икономическите сривове. Много важен фактор е неадекватният педагогически подход. Липсата или слабия родителски контрол и участието в разни секти и групи, водят до утвърждаване на противообществени прояви. Девиантното поведение е възрастово-психологически детерминирано. Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална индивидуализация на децата и подрастващите, в кризисните периоди от психосоциалното формиране на личността, когато индивида влиза в нови, по-сложни социални отношения. Девиатното поведение на децата и юношите не е отделен акт или действие, а е своеобразен формиращ се стереотип на поведение.
Категоризирането на основните типове нарушения в поведението на децата и юношите изисква прилагането на комплексен диагностичен подход. Като се вземат предвид основните методи за диагностика на видовете аномалии в детското развитие, то се разграничават и прилагат следните критерии за определяне на няколко основни групи отклонения: етиологични, нозологични, психолого-педагогически, социални и криминологични. Всяка една от посочените групи критерии позволява съставянето на самостоятелна класификация на отклоняващо се поведение. Класификацията сочи осем групи разстройства в поведението, като се основава на обединяващите ги етиологични, възрастови-психологични и социални характеристики. Разстройства в поведението на децата от ранна, предучилищна и училищна възраст, които са вследствие на заболявания с централно ограничен, вроден или придобит характер или са резултат от различни типове задръжки в психическото развитие. Някои от синдромите, които са в основата на тези заболявания, предизвикват изключително тежки нарушения в поведението, представени като неосъзнати пристъпи, готовност към разрушителни действия. Разстройства в поведението, които са в резултат на мозъчни нарушения с наследствен или придобит характер. Заболяванията се отличават с текущи и прогресиращо усложняващи се и това се отразява на процеса на ускорено разпадане на психиката на индивида. Те са също с несъзнателен характер и в редица случаи са съчетани с автоагресивни прояви. Разстройства в поведението, свързани със склонностите на подрастващите към употреба на различни наркотични и токсични вещества. Тези явления предопределят устойчива личностна деградация на индивида, тотално разпадане на неговите самосъзнателни процеси и психическа дейност. 1. Разстройства в поведението, вследствие от редица психоматични нарушения/ физически недъзи, ръстови особености/ в редица случаи социалната оценка на тези дефекти фиксира в самосъзнанието на личността чувство за непълноценност. 2. Разстройства в поведението, предизвикани от продължителното или постоянното неблагоприятно влияние на житейските и семейни ситуации. Под тяхно въздействие се формират такива реакции у детето, които го правят тревожно и ранимо и може да преминат в депресии и фобии. Тези нарушения лесно се преодоляват при навременно отстраняване на негативното влияние на социалните дразнители. 3. Разстройства в поведението, свързани с характеропатиите. Тези нарушения са с различна степен на изразеност и към тях се отнасят агресивността, клептоманията, пироманията, патологичните наклонности към сериозни престъпления. 4. Разстройства в поведението, съчетани с неврозата на детско-юношеската възраст. Това са разстройства в поведението, които се характеризират като постоянна тревога или страхове. 5. Разстройства в поведението, съчетани с някои психози, в тази група попадат разнообразните афективни разстройства на личността при шизофрения, епилепсия, истерия и др. тази класификация е приложима в диагностичната практика и определя причините и симптомите на заболяванията в детската възраст1 водещи до нарушения в поведението на дадения индивид.
Формирането на ценностна система в индивида е продължителен и постъпателен процес, който съвпада с юношеската възраст. При прехода от юношеството към зрелостта у индивида вече ценностите са изградени и подредени по важност. Още на етапа на формиране на познанието на подрастващия за света у него започва да се изгражда система от критерии за оценка на социалната действителност. На границата между юношеството и младостта у човек се изгражда устойчива автономност на собствени действия, формират се диспозиционни модели на социално поведение. Постъпките на непълнолетния, които нарушават обществените предписания, може да са предизвикани както от анатомо-физиологични, така и от социално-психични аберации, като се има предвид, че те в една или друга степен са взаимосвързани. Когато говорим за девиантно поведение при юношите това означава поведение, което излиза извън рамките на социалните норми, това е отхвърлено и опасно поведение. Към девиацията спадат, скитничеството, отклоняването от дома и училището, пиянството, наркотици, проституция, религиозни секти и др. Деликвентно поведение-деликванс означава детска престъпност, но понеже не се използва думата престъпление, по скоро е противообществена проява. Терминът отразява цялото многообразие от противообществени прояви и аморални действия, посегателства над личността, които се извършват от категорията малолетни и непълнолетни нарушители. Според регистрираните правонарушения и възрастта на техните извършители се дава оценката, че субкултурата непълнолетни и малолетни обхваща деца от 8г. до 18г., но в последните години се наблюдава увеличение на броя участващи в асоциална дейност деца на възраст от 8-9 до 11-12г. Девиантността е социален феномен и се среща във всяко общество, като голямо влияние върху това имат следните фактори: взаимоотношенията в едно нездраво семейство, неблагополучието в отношенията между учители и ученици, безнадзорност, педагогическа и социална занемареност, политико-икономическите сривове, липсата на родителски контрол и не на последно място участието в разни секти и групи, което е следствие от всички предходни фактори. При непълнолетните съществува определена специфика както на девиантно, така и на деликвентно поведение в сравнение с това на възрастните. Тя се определя от особеностите на възрастта. При юношите и девойките има неукрепналост на психиката и неизграденост на личността, поради което тяхното поведение, включително и антисоциалното, се отличава със своята маргиналност.
Асоциалното поведение на подрастващите не е завършен еднопосочен и неалтернативен процес. Значителна част от подрастващите явно не смятат за необходимо да се впишат и да репродуцират зададеното им социално статукво. Неадекватното санкциониране на досегашното им поведение от обществото разрушава неустойчивата им нагласа на конформизъм. Същевременно в личността на непълнолетния правонарушител има и позитивен латентен потенциал, който може да се активира, при намирането на такива структури, които да повлияят адекватно на личността на юношите и девойките и да ги събудят за социален живот. Това антисоциално поведение при подрастващите е продукт на комплицираните им и противоречиви взаимоотношения с обкръжението. Съвременните младежи имат определено по-висока степен на житейска зрелост. Те са оставени на себе си от рано, оттук идва и по-прагматичното им и трезво отношение към живота. Сблъскването на подрастващите с негативните страни на обществената действителност води до прагматична, но не винаги адекватна оценка на нравствените и правни норми. Може да се твърди, че няма ясно обособен възрастово-личностен тип на социално поведение при непълнолетните. По-скоро биха могли да се обособят три поведенчески модела, които описват в достатъчна степен цялостната система на социалната активност на непълнолетните от гледна точка на проблема на девиантността: комфортен, просоциален и асоциален. Първият е еднакво характерен за всички непълнолетни, и от елитните у-ща до малолетните правонарушители. Този тип не се влияе от социалното разделение и неформалната общност. Непълнолетните не са в състояние да приемат актуалните дадености на обществения живот, те търсят компенсация, като демонстрират непукизъм. Проявленията на това, което се нарича деликвентност в поведението на подрастващите, са многообразни. В ежедневието им може да се срещнат следните прояви на девиантност: а) в отношенията към хората, б) в отношенията към заобикалящата предметна среда, в) в отношението на човека към самия себе си като конкретно съществуване. Безразличието е може би най-разпространената форма на социална девиация. То се изразява в пренебрегването на чуждото страдание и може да се срещне навсякъде, в училище, в работата, в семейството и др. следващото проявление на девиация е така наречената вербална агресия-като тук не се гледа на другия като на чужд, а като на ненужен, пречещ и досаждащ субект. Вече не се пренебрегва, а се изразява определено негативно отношение. Заедно с вербалната агресия върви и невербалната, но не физическата, просто тя се изразява в мимики и жестове. Следващата трета и най-ярка форма на девиация е физическото насилие- в неговата основа стои съзнателното или несъзнателното абстрахиране от съществуването на другия, не само като психика, но и като физика. Във всеки случай физическата агресия е акт, който показва, че другият не е толкова безразличен или чужд, той вече е враг. Има и още една четвърта форма, касае се за убийството. Втората голяма група на социално девиантни актове при непълнолетните обхваща отношенията на юношите към заобикалящата ги среда. Където предметната среда се третира като чужда. Третата група е свързана с автоагресията, девиантност, насочена към самия себе си. В случаи на самоубийство или опити за такова, винаги остава съмнението за наличие на психична абнормност.

Ива Тонева

redaktor
Site Admin
Мнения: 71
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: девиантно поведение?

Мнение от redaktor » Сря Яну 29, 2020 9:31 pm

Има няколко основни принципи за въздействие върху такава личност. Ръководното правило е да се третира непълнолетния нарушител като равностоен, независимо от нарушаването на закона. Ако обществото желае действително да ресоциализира тази личност, а не просто да я изолира и наказва, то трябва да даде шанс и да осигури достатъчно възможности за ново начало в живота на провинилият се. Не по-маловажен е така нареченият принцип на протегнатата ръка, при който след наказанието е логично да се постави второ начало в живота на личността. Грижа на обществото става, да се възвърне самочувствието и социалното положение на непълнолетния правонарушител. Ето защо трябва да се поддържа контакт или образно казано да се подаде ръка. Това е действителен символ и показва добронамереност спрямо тези деца, разбиране на проблемите им и оттук желанието да се вникне в техния вътрешен свят. Това предполага нагласа да се помага активно на непълнолетния за преодоляване на личностната криза. Принципът на партньорството - трябва да има доверие в контактите, е валиден, само ако са изпълнени предишните три принципа. Общуването трябва постепенно да прераства във взаимодействие. Това партньорство, разбира се, не трябва да се тълкува като фамилиарничене или ласкателство. Принципът на поливариантността - длъжностното лице трябва да се ръководи от това, че всеки следващ случай е различен от предишния и изисква специфичен подход. Не трябва да се поставят под общ знаменател, а обратното, необходимо е да се открива във всеки един от тях неговата индивидуалност и именно тя да се експлоатира за целите на ресоциализацията. Въздействието върху непълнолетния трябва да се гради на базата на цялостен комплекс от вербални и не вербални форми-мимики, жестове, маниер на поведение, външен вид и интонация. Принципът на комбиниране на усилията- тук трябва да има стремеж на комбиниране на усилията на всички лица и организации, които имат желание да помогнат. Принцип на обратната връзка- за да има траен ефект от дейността, трябва да е подсигурена с обратна информация от страна на обекта на възпитателно въздействие. От една страна, да може да се наблюдава обекта и насочва в поведението си, а от друга да усеща, че около него има хора, към които може да се обърне за помощ. Ето защо трябва да се търсят начини непълнолетният да бъде обхванат от грижите на цялото общество, чрез специализираните за това държавни и недържавни институции и лица.
Превенцията е основно направление в борбата с противообществените прояви. По важно е да се предпазят малолетните от извършване на противообществени прояви или повтарянето на такива, защото наказанието е краен резултат. За тази цел са създадени програми за професионално обучение и трудова заетост, които са разработени от Централната комисия и предложени на Министерския съвет и на други ведомства за предотвратяване и ограничаване на криминогенните фактори. Това са програми за работа с малолетни и непълнолетни за предотвратяване и противодействие на извършването на противообществени прояви или престъпления и приобщаване към дейности, които спомагат за нормалното им развитие и възпитание. Програми за образование и социална интеграция на малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви или престъпления. За професионално обучение и трудова заетост на непълнолетни, пребивавали в социално-педагогически интернати, възпитателни у-ща-интернати, поправителни домове както и условно осъдените или предсрочно освободени е предназначена програма за работа с родители във връзка с извършени от техните деца противообществени прояви или престъпления. Родителите се задължават да участват в тези програми. Има и програми за стимулиране на работодателите да наемат на работа такива непълнолетни. Комисията проучва и прилага, когато това е полезно, чуждестранния опит в предотвратяването на такива прояви. В изпълнение на своите задачи Централната комисия може да привлича представители на обществеността и юридически лица с нестопанска цел в предотвратяването и противодействието на извършване на противообществени прояви или престъпления от непълнолетни. Тя информира обществеността за рискови ситуации, при които малолетни или непълнолетни могат да бъдат въвличани в извършването на противообществени прояви или престъпления. Всички тези мерки ограничават факторите, водещи до престъпност.
За осъществяването на тази дейност и също така, за да се окаже съдействие на лицата излезли от социално-педагогически интернати, от възпитателни у-ща или приюти за безнадзорни, пред компетентни органи за уреждане на техните основни битови, трудови и социални проблеми, се създават: комисии за борба срещу противообществени прояви, детски педагогически стаи, социално педагогическите интернати, възпитателни училищни интернати, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, приюти за безнадзорни деца, като към интернатите, възпитателните у-ща и домовете за вр. настаняване се организират общежития, работилници и помощни стопанства.
Местните комисии са изградени в общини с над 10000 души и при тях има назначен щатен секретар. Задачите на тези комисии са: организиране на цялата дейност, издирване на децата, нуждаещи се от помощ, съдействие за тяхното битово и трудово интегриране, упражняване контрол върху дейността на ДПС и интернатите. Те организират и контролират социално-превантивна дейност на територията на общината, разглеждат деянията, извършени от малолетни или непълнолетни и престъпленията извършени от непълнолетни и налагат възпитателни мерки, както и правят предложения до съда за налагане на възпитателни мерки. Участват в заседанията на педагогическите съвети на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическия интернат и правят предложения до съда за прекратяването на изпълнението на възпитателната мярка, както и предложения за предсрочно освобождаване до комисиите от ЗИН. Също така следят отблизо поведението и развитието на малолетните и непълнолетните, излезли от възпитателните училища, както и на осъдените условно или на предсрочно освободени от поправителните домове, и вземат мерки за тяхното по-нататъшно развитие. Подпомагат родителите, които срещат затруднения при възпитанието на децата си. Те са едни от най-важните органи. В изпълнение на тези задачи, МК могат да привличат юридически лица с нестопанска цел в предотвратяването и противодействие на извършването на противообществени прояви от малолетни и непълнолетни на територията на съответната община, както и да създават помощни органи-центрове, консултативни кабинети, горещи телефонни линии и др. Председател на МК е зам. кмета на общината или самият кмет. В състава са включени, педагози, психолози и прокурори от местната пр-ра, инспектор от ДПС. Централната комисия е към Министерски съвет-съставът и е от възможно най-висок ранг. Целта е да се организира и координира социално-превантивна дейност, да се издирят и установят съвместно с инспекторите от ДПС и дирекциите за социално подпомагане малолетни и непълнолетни, които се нуждаят от помощ и вземат мерки за тяхната социална защита и развитие. Също така да се окаже съдействие на лицата, излезли от социално-педагогически интернати, от възпитателни у-ща или приюти за безнадзорни пред компетентни органи за уреждане на техните основни битови, трудови и социални проблеми. Спрямо малолетни и непълнолетни са налагат следните мерки: предупреждение, задължаване да се извини на пострадалия, да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението. Поставяне под възпитателен надзор на родители или на лица, които ги заместват, забрана на малолетния да напуска настоящия си адрес, да извърши определена работа в полза на обществото, настаняване в социално-педагогически интернат. С оглед на характера на деянието и поведението на малолетния или непълнолетния може да се наложи повече от една мярка. ЦК отчита дейността си пред МС, а МК пред кмета, общински съвет и пред ЦК
Към общинските съвети се откриват ДПС – детски педагогически стаи. При нужда такива стаи се откриват към районите и някои кметства. Те са на подчинение на МВР и инспекторите се назначават от м-р на МВР. Тези инспектори задължително трябва да имат висше педагогическо образование. Към тези ДПС има изграден актив за съдействие и техните задачи са: 1) да издирват и установяват малолетни и непълнолетни правонарушители, както и причините и условията за техните противообществени прояви или престъпления; 2) да издирват и установяват малолетни и непълнолетни- обект на престъпно посегателство, на малтретиране или оставени без надзор; 3) да предприемат съответстващи мерки за случаите по-горе или да уведомяват компетентните органи; 4) да уведомяват органите на прокуратурата, когато получат сигнали за виновно поведение по отношение на малолетни или непълнолетни от страна на родители, на лица, които ги заместват или на трети лица. Също така са длъжни да следят за изпълнението от правонарушителя на наложените мерки. При установяване на неизпълнение на възпитателните мерки-по ал.1т.6,7, и 8, а именно - забрана да се среща и да установява контакти с определени лица, да посещава определени места и заведения и да напуска настоящия си адрес, инспекторът от ДПС съставя протокол, подписан от двама свидетели. В ДПС инспекторът провежда и разговори с малолетните и непълнолетни правонарушители, с цел да се предотврати повторна такава проява. Осъществява се полицейска закрила на малолетните и непълнолетните в съответствие със законодателството, изнасят се лекции и беседи в детски и учебни заведения пред учениците, ръководени от методически извънщатни служители към ДПС. Те правят и предложения до прокуратурата за изменение на наказание, както и срока на престоя на настанените в ДВНМН. Може да се създадат ДПС на обществени начала, т.е. те се откриват по места, където няма щатни ДПС, за инспектори се привличат педагози, юристи, психолози с качества и опит, възможност и желание за работа с малолетни и непълнолетни правонарушители. Извънщатните инспектори се назначават съобразно нормативните разпоредби и могат да бъдат определяни като обществени възпитатели.
Социално-педагогически интернати. Възпитателните училища-интернати са държавни училища, в които се настаняват: 1. малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществени прояви, към които възпитателните мерки от ЗБППМН не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда; 2. непълнолетни, спрямо които съдът е наложил такава мярка от НК. Социално-педагогическите интернати са държавни училища, в които се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили, или за които съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви. Възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати могат да бъдат: 1. за момичета; 2. за момчета; 3. за момичета и момчета. Учениците, настанени във възпитателно училище-интернат и в социално-педагогически интернат, живеят в общежитие към училището. За времето на престоя им се осигуряват средства за създаване на условия за възпитание и обучение, за самоподготовка, нощуване, облекло, медикаменти, учебници, учебни помагала и безплатна храна. Към възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати се организират работилници и помощни стопанства. Във възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати се провежда индивидуална и групова корекционно-възпитателна работа с малолетните и непълнолетните. На малолетните и непълнолетните във възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати се създават условия за завършване на основно или средно образование, както и за придобиване на професионална квалификация. Времето на бягствата от възпитателните училища-интернати и от социално-педагогическите интернати, както и на не завръщане в определения срок от ваканции, почивни дни и други случаи на разрешено отсъствие, не се зачита за престой. Настанените във възпитателните училища-интернати или в социално-педагогически интернати остават в тях за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация, до навършване на 16 години, а ако те изявят писмено желание - и до навършване на 18 години. Престоят на ученика може да се удължи до завършване на съответната степен на образование или професионална квалификация и след навършване на 18 години. Престоят на ученика може да бъде прекратен по изключение и преди края на учебната година в следните случаи: по здравословни причини с протокол на лекарска консултативна комисия; при изтичане на максималния срок; при навършване на 18 години. Корекционно-възпитателният и учебният процес във възпитателните училища-интернати и в социално-педагогическите интернати са насочени към: подпомагане и мотивиране на учениците в овладяването на общочовешките ценности и култура, в положително отношение към труда, в придобиване на социални умения за интегриране в обществото; възпитаване на учениците в спазване на законите, в толерантност и зачитане на правата на другите, тяхната култура, език и религия, коригиране на поведението; насърчаване на инициативността, поощряване и подкрепа на учениците за придобиване на умения и знания, необходими за успешното им реинтегриране в обществото; придобиване на начална грамотност, степен на образование, професионална квалификация.
Във всяко възпитателно училище-интернат и социално-педагогически интернат се организират различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност - създават се кръжоци, физкултурни и туристически секции, състави за художествена самодейност, клубове по интереси и други.
Домове за временно настаняване и приюти за безнадзорни деца.
Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се разкриват от министъра на вътрешните работи, който определя техния район на действие. Цялостната дейност и материалната база на ДВНМН се обезпечават финансово от бюджета на МВР. Надзорът за законността в домовете се упражнява от прокуратурата по реда, определен от Закона за съдебната власт. Контрол върху дейността на ДВНМН се упражнява от Централната комисия. В ДВНМН се настаняват малолетни и непълнолетни на възраст от 6 до 18 години: на които не може да се установи самоличността и местоживеенето; заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи вещества; самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или принудително лечение; извършили престъпления или противообществени прояви и изпаднали в състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или лицата, които ги заместват; Малолетните и непълнолетните се настаняват в домовете по предложение на полицейски орган, Централната комисия, местна комисия и дирекция "Социално подпомагане" Малолетните и непълнолетните се настаняват в дома, в района, в който са намерени. Когато се налага, лицата могат да бъдат преместени в друг ДВНМН по предложение на началника на дома или определен от него служител, с разрешение от съответния прокурор. В ДВНМН не могат да бъдат настанявани лица в явно безпомощно състояние. Малолетните и непълнолетните се приемат в ДВНМН по всяко време на денонощието. При невъзможност да се установи самоличността на доведеното лице, дежурният уведомява незабавно съответната териториална служба на МВР по местонахождение на дома и ДНСП. След приемането му малолетният или непълнолетният се подлага на съответно хигиенно обслужване, а при нужда и на санитарна обработка. На настанените малолетни и непълнолетни се забранява по време на престоя им в дома да държат в себе си пари, документи и вещи, с които могат да застрашат своя живот и здраве или живота и здравето на други лица. След настаняване малолетните и непълнолетните се разпределят по спални помещения. При разпределението се настаняват отделно момчетата от момичетата; непълнолетните от малолетните; извършители на престъпления или противообществени прояви от останалите; лица, на които е предоставена полицейска закрила. Престоят в домовете не може да бъде повече от 15 дни. Престоят над 24 часа се разрешава от прокурора. В изключителни случаи, когато интересите на детето налагат това с разрешение на съответния прокурор срокът на престоя в дома може да бъде продължен до 2 месеца. За настанените в ДВНМН се уведомяват родителите или лицата, които ги заместват, и инспекторът на детската педагогическа стая по местоживеене.
Приютите за безнадзорни деца са заведения за социални услуги, в които временно и безплатно се подслоняват безнадзорни деца, докато бъдат прибрани от своите родители или лицата, които упражняват родителски функции, или бъдат настанени в подходящо здравно, социално или учебно-възпитателно заведение. Настаняването в приютите има за цел да осигури на безнадзорните деца социално, медицинско и битово обслужване, както и психологическа помощ. Приютите изпълняват следните задачи: 1. установяват контакт с родители, роднини или други близки на настаненото безнадзорно дете и съдействат за връщането му в тях; 2. настаняват безнадзорните деца в подходящи здравни, социални или учебни заведения; 3. осигуряват защита на безнадзорните деца от малтретиране и насилие; 4. съдействат за устройване на подходяща работа на безнадзорните над 16-годишна възраст при установените в трудовото законодателство условия. Приютите за безнадзорни деца се откриват от:1. общини; 2. физически или юридически лица. Приютите за безнадзорни деца, открити от общините, се управляват от общинските служби за социално подпомагане. Ръководителят на общинската служба за социално подпомагане ръководи цялостната дейност на общинския приют. 1. представлява приюта; 2. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в приюта; 3. издава правилник за вътрешния ред в приюта; 4. възлага и контролира воденето на задължителната документация на длъжностно лице от персонала на приюта; 5. контролира законосъобразното и целесъобразното разходване на предоставените на приюта финансови средства. Приемането на безнадзорно дете в приют се осъществява по негово желание или по мотивирано писмено предложение на: 1. съда или прокуратурата; 2. местната комисия, 3. органите на Министерството на вътрешните работи; 4. детските педагогически стаи; 5. социалните работници от общинските служби за социално подпомагане, на които е възложена работата с такива деца, 6. училищни ръководства. На всяко новоприето дете се провежда медицински преглед. Пребиваването в приюта не може да продължава повече от три месеца. При изключителни обстоятелства ръководителят на общинската служба за социално подпомагане може да удължи срока на пребиваването, но общо не повече от шест месеца. При невъзможност детето да бъде върнато при родителите му или лицата, които упражняват родителски функции, то се насочва за настаняване в специализирано детско-юношеско заведение от системата на Министерството на образованието и науката или Министерството на труда и социалната политика. Всяко дете, настанено в приют, е длъжно да спазва установения в него вътрешен ред. Педагозите в приюта за безнадзорни деца осъществяват социално-възпитателна дейност по индивидуални програми съобразно учебните програми на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.

Ива Тонева

Добави отговор

Назад към