Специално обучение за слабовиждащи

Модератор: bisolnev

Добави отговор
Тони66
Мнения: 4
Регистриран на: Вто Мар 12, 2019 12:54 pm
Име: Тони
Фамилия: Петрова
Лице със зрителни увреждания: да

Специално обучение за слабовиждащи

Мнение от Тони66 » Чет Ное 26, 2020 4:37 pm

Бихте ли ми разяснили дали има специално отношение към слабовиждащите в сравнение със слепите по отношение на образователните нужди.

redaktor
Site Admin
Мнения: 136
Регистриран на: Чет Окт 03, 2013 11:15 am
Име: Стоян
Фамилия: Зайков
Специалист, работещ с хора с увреждания (рехабилитатор, комплексен инструктор, друго): да

Re: Специално обучение за слабовиждащи

Мнение от redaktor » Съб Дек 12, 2020 10:50 pm

Здравейте Тони!

Въпросът, който задавате е много интересен и ще Ви отговоря с удоволствие. С уговорката, че ще наблегна на обучението по Ориентиране и мобилност.
В началото на 20 век върху образователните нужди на слабовиждащите започва да се гледа по начин, различен от този на слепите. Открива се, че много от учениците в специалните училища имат достатъчно зрение, за да бъдат обучавани с помощта на визуални методи. През 1908 г. се открива първият клас за слабовиждащи ученици в Лондон. Няколко години по-късно, класове за слабовиждащи се откриват и в Париж, Бостън (САЩ). До средата на 60-те и началото на 70-те години на 20 век се е считало, че слабовиждащите не се нуждаят от обучение. Възрастните слабовиждащи са обучавани на техниките за придвижване, преподавани на слепите с някои несъществени изменения и адаптации. Причините за този подход към слабовиждащите се дължали на няколко основни факта:
1. До началото на 50-те години се е считало, че използването на слабото зрение води до неговото допълнително увреждане и за да бъде запазено се е водела образователна политика, еднаква с тази на слепите.
2. Техниките и материалите се основавали на опита с напълно слепи лица и нуждата от развитие на останалите запазени сетива при тях.
3. Проблемите на слепите са се считали за по сериозни от тези на слабовиждащите.
4. Липсвали са познания за уникалните аспекти на използване на слабото зрение.
За щастие от 60-те години на 20 век, ситуацията се променя драстично. Разширяват се изследванията на зрителната перцепция и оптиката. В началото 60-те год. се разширяват и проучванията върху способността на човека за адаптиране към крайно ограниченото зрение. По това време на практика се поставя и началото на проблема за създаване на техники за зрително подпомагане на лица със силно намалено зрение. Най - значителният научен принос тук принадлежи на американската изследователка Натали Барага от 1964 г., която създава специални материали и стратегии за повишаване на зрителната ефективност у слабовиждащите деца. Както е видно използването на новия подход към слабовиждащите в сравнение със слепите за ориентиране и мобилност се възприема относително бързо.

Определения на слабото зрение
Някои от най- популярните дефиниции тук са следните:
• Хувър през 1957 г. въвежда термина “дълбоко зрително нарушение “.
• Меер и Фрейд през 1975 г. посочват, че слабото зрение може да се определи като намалена централна зрителна острота или загуба в зрителните полета, които остават дори и с използване на очила.
• Колънбрандер през 1977 г. определя лицето със слабо зрение като имащо значителни зрителни нарушения, но притежаващо и значително остатъчно полезно зрение.
• Файе и Худ през 1975 г. считат, че слабовиждащият има зрителна острота под нормата, която не може да се коригира със стандартна корекция заради редица проблеми.
Съществуват над 200 причини за появата на слабо зрение, които могат да се обединят в 4-ри основни групи, които са:
• нарушено зрително поле
• нарушения в оптичната система на окото
• проблеми с възприемането на светлината
• нарушения в двигателната система на окото
Най - честите зрителни увреждания, предизвикващи слабо зрение са: албинизъм, амблиопия, афакия, катаракта, отлепване на ретината, диабетна ретинопатия, глаукома, дегенерация на макулата и др.

Оценяване на зрителното състояние преди обучението по ориентиране и мобилност
Обучението по ориентиране и мобилност при слабовиждащите започва с оценяване на слабото зрение.
• Запознаване с диагнозата и прегледите от офталмолог.
• Самооценяване на слабото зрение при възрастни слабовиждащи.
• Преценяват се уменията за придвижване право напред, както и за проследяване.
• Преодоляване на препятствия – оценяване на зрителното откриване на препятствие по пътя и ефективното му и безопасно заобикаляне.
• Разпознаване на различни релефи – пътни настилки, стълби, дупки и др.
• Пресичане на улици – умения за откриване на пътни знаци, както и звуково и зрително проследяване и преценяване на удобен за пресичане момент.
• Преценяват се уменията за адаптиране към различни светлинни условия, като слънце, отблясък, сянка и др.
• Зрително идентифициране на ориентири – способностите за откриване на ориентири и използването им при придвижването.
• Придвижване на оживени места – вътре в сградата и навън.
• Мобилност през нощта – оценяват се способностите в условията на мрак: реагиране на светлините на движещи се превозни средства, използване на светофари, светещи реклами и др.
• Умения за ориентиране – преценява се познаването на посоките, пространствените представи, ориентиране по карта в околната среда и др.
• Може ли слабовиждащият да се движи сам и в каква степен движението му е безопасно, особено при интензивно движение?
• Може ли слабовиждащият да следва инструктора, като върви на определено разстояние пред, зад и до него?
• Може ли слабовиждащият да избягва препятствията по пътя и доколко успешна го прави?
• Може ли слабовиждащият да намира на земята паднали предмети, при това при различно осветление?
• Може ли слабовиждащият да намира посоките вътре в сграда и на улицата ?
• Може ли слабовиждащият да различава ориентири в голямото пространство?
• Може ли слабовиждащият да различава цветови нюанси, които да го улеснят при преминаване през тротоара към уличното платно и при откриване на пешеходна пътека?
• Може ли слабовиждащият да различава и от какво разстояние характерни по цвят и структура обекти?
• Може ли слабовиждащият да се качва и слиза без страх по стълбища и възприема ли отделните стъпала и площадки?
• Може ли слабовиждащият да се ориентира зрително в непозната обстановка?

Стигнахме до особености в обучението на слабовиждащите лица
Обучението по ориентиране и мобилност при слабовиждащите се различава от това на напълно слепите.
Едно от нещата е: продължителността на обучението, при слабовиждащите, което е значително по-кратко в сравнение със слепите. Както знаем продължителността на обучението зависи от възрастта, дълбочина на зрителното увреждане, предишен опит по ориентиране и мобилност, състояние на пространствените представи.
Друг характерен момент е: използването на превръзка за очите.
Използването на превръзка при слабовиждащите лица има своите предимства и недостатъци.
Предимствата са: по този начин слабовиждащите биват обучавани да използват същите техники на ориентиране и мобилност както при слепите, което им помага да се подготвят за движение през нощта, като превръзката изпълнява ролята на симулатор. Подготвят се също за ситуации, когато зрението е нестабилно.
Недостатъците са: носенето на превръзка при слабовиждащите, потиска използването на слабото зрение. Използването на превръзката също така не е същинска симулация.
При използването на белия бастун, слабовиждащите обикновено не използват класическия бял бастун, а символен или водещ бастун. Но белият бастун е полезен на слабовиждащите в определени ситуации като:
• при лошо осветление или нощем;
• при непозната околна среда;
• при лоши метеорологични условия като: дъжд, сняг, мъгла и др.
Ето защо те трябва да се обучават да си служат и с техниките на белия бастун.
Занятията при слабовиждащите включват четири основни отличителни черти:
• инструкции за използването на оптични средства;
• отделяне на време за нощно придвижване;
• упражнения за използване на зрението и зрителна стимулация;
• избиране на маршрути според зрителното им възприемане.

Видовете оптични средства, които използват слабовиждащите при ориентиране и придвижване в околната среда са:
1. Очила и контактни лещи – те са предпочитани поради широкото си разпространение и популярност сред лицата без дълбоки зрителни нарушения.
2. Телескопични оптични средства – те имат различни разновидности. Едни тях са моно-кулярните, които се прилагат главно за ориентиране в околната среда и наблюдаване на обекти от статично положение, но не са подходящи при изпълнение на мобилни задачи. Друга разновидност са телескопичните очила, които позволяват справянето с мобилни задачи.
3. Очила за нощно виждане – подходящи са за лица със зрителни проблеми в условията на мрак или по точно хора, които имат така наречената “ кокоша слепота
“. Но този вид очила се използват само по лекарско предписание. Те също са полезни за движение в селски райони и други слабо осветлени места.

Слабовиждащите имат своите специфични проблеми, с които инструктора по ориентиране и мобилност трябва да е добре запознат:
Страх от пълна загуба на зрението. Надежда за пълно възвръщане на зрението. Влияние от мнението на роднини и приятели за зрителното състояние и справянето му по ориентиране и мобилност. Липса на мотивация за обучение по ориентиране и мобилност поради нежелание за сравняване с напълно слепите. Особен проблем тук е отношението към белия бастун като елемент от обучението, поради който слабовиждащите изпитват срам и неудобство, защото мислят, че зрителният им дефект ще бъде забелязан от повече хора и ще ги направи център на внимание. Има и т. нар. феномени на слабото зрение, с които инструктора по ориентиране и мобилност трябва да е добре запознат.
В България проблемите на обучението на слабовиждащите по ориентиране и мобилност са разгледани от Кожухаров и Данчев. Като според тях обучението по ориентиране и мобилност на слабовиждащите е задача, предполагаща интердисциплинарен подход. В процеса на обучение на слабовиждащите се включва използване на слабото зрение. използването на оптични и неоптични средства и адаптирането на класическите техники за ориентиране и придвижване.
Тони, надявам се да съм била полезна с разглеждането на този проблем при лицата с остатъчно зрение.

Галина Петрова

Добави отговор

Назад към