Пътувам в метрото или в автобус. Около мен има доста хора. В такъв случай обикновено някой ме пита: Искате ли да седнете? Ако отговоря да и ако има свободни места, ми казва: Да, да, разбира се и много често ме завежда до съответното свободно място. Има и друга ситуация, когато тя или съответно той се обръщат към седящите – защото свободно място няма – и пита: Няма ли кой да отстъпи място на този човек, той не вижда? Ситуация, която е въпрос на лична преценка, колкото и добра, толкова и не добра, дали ще откажа или няма да откажа, какво ще бъде отсрещното отношение към едната или другата моя реакция и т.н.
Втора ситуация. Пътувам пак в метро, автобус или някое друго средство в градския транспорт. Застанал съм близо до вратата, хванал съм се за дръжка или нещо такова, удобно за хващане. От усещането, което имам за автобуса или вагоните на метрото, те са полупразни. Наоколо вероятно има много свободни места, но точно кои са те, не знам. Все пак има пътуващи в превозното средство, но много често никой от тях не се сеща да ми предложи място и да ми покаже къде точно се намира то. Какво се получава в подобна ситуация? Тя е много странна и може да изнерви човек. Затова да се чуди какво е това нещо, но всъщност какво е, хората си седят по местата, в много случаи пътуват безпроблемно; в много случаи дори могат и да видят, но да не разберат, че стоящият посред вагончето не вижда и че всъщност може би има нужда някой да му покаже къде е свободното място. Второ, действително наличието на много свободни места и стоящ посред вагона човек някак си от само себе си автоматично навежда на мисълта, че щом този човек не сяда, значи, той не иска да седне, въпреки че наоколо има толкова много свободни места, и дотук спира разсъждението, като не се прави следващата стъпка – че може би той не сяда, защото не знае къде точно са свободните места, след като той е наистина сляп. И оттук вече въпрос на възможни реакции. Пак ще кажа: тук правилно и неправилно няма, въпрос на избор. Разбира се, неправилно би било човек да прави скандал и да каже: Има толкова много места, пък никой не ми показва къде да седна. Това вече е глупава реакция. Втори вариант е просто да остане да си пътува прав до края на пътуването, разчитайки, че някой може би ще се сети. Трети вариант – да се движи леко на място. Например смяна на ръката, с която се държи, смяна на ръката, в която държи бастуна, обръщане с лице, рамо или гръб спрямо посоката на движението с идеята, че някой все пак ще обърне внимание на него и на бастуна и ще се сети, че би могъл да го попита иска ли да седне на някое от наличните свободни места. Пети вариант – просто в един момент тръгва с бастуна покрай седалките и на късмет много често още първата седалка е свободна. Ако не е свободна, то на втората или третата някой ще го хване за ръка и ще го постави на това място, което е свободно. Това са реално варианти на поведение, към които можем да се придържаме в описаните тук случаи.
Проф. Петър Стайков
Незрящият пътник и свободните места в обществения транспорт
Модератор: bisolnev