В компанията съм на виждащ придружител. Влизаме в учреждение по въпрос, който касае самия мен. Срещаме се със съответен служител и той се обръща към моя придружител. Какъв е проблемът: придружителят ми му казва: „Той ще Ви обясни“ и започвам да обяснявам. В процеса на обяснението служителят, който безспорно е добронамерен, задава уточняващи въпроси, обърнат отново обаче към моя придружител. В тази ситуация е много трудно придружителят да се сдържа и да не отговаря на въпросите, защото той е възпитан човек, и да каже „Питайте самия него“.
Ситуация 2. Например продавач-консултант или продавач на пазара – същата ситуация:
– Имате ли еди-какво си?
– Имаме.
– Какво имате?
– Ами еди-какво си – посочва го на моя придружител.
Следват въпроси от продавача – колко искате, това достатъчно ли е, задавани все на придружителя, и т.н.
Има, разбира се, и един трети случай, който е леко куриозен. Имам среща с достолепен господин, а придружаващо лице е млада, очарователна дама. Човекът отсреща трябва да договори нещо с мен, при това се познаваме от много време. Там няма проблем, че говори на другия, но в случая просто изпада в ситуацията, в която започва да говори, обърнат към дамата:
– И значи така, ще се срещнем вдругиден, в 12 ч.
Аз казвам да, той продължава:
– Ще направиш еди-какво си преди това.
Очевидно говори на мен, но пак гледа нея, и така, но това е вече третата случка, която е смешната част от изложението.
Всъщност какво е обяснението: обикновено човек е склонен да се дразни от такива неща, а в някои случаи те са и вредни. Неслучайно във всички инструкции, които даваме на човека, който се явява на интервю за работа, препоръчваме, когато придружителят му го постави да седне на мястото пред комисията, която ще го интервюира, той да излезе, за да нямат интервюиращите изкушението да задават въпроси на придружителя.
Става дума за това, че всъщност след като огромната част от информацията, която човекът получава от външното пространство, се получава чрез зрението, то, естествено, за един виждащ човек е необичайно да говори и да иска информация от този, чийто поглед той не може да срещне. Т.е. тук комуникацията поглед с поглед е до такава степен значима, че той просто несъзнателно прехвърля погледа си върху този, който е до незрящия и който може да отговори на погледа с поглед. Тази реакция не се осъзнава и всъщност няма лош помисъл при него, това не е пренебрежително отношение. Аз самият много пъти съм се дразнил, дразнели са се и други колеги от такова отношение, но в крайна сметка място за раздразнение няма. Нормалното поведение е със спокойствие, търпение и по възможност с малко хумор да се напомня, когато е необходимо, на човека отсреща, че всъщност слепият е този, с когото той разговаря, а не неговият придружител, и че той много точно може да отговаря на всички въпроси, които касаят него, а не неговият придружител. Разбира се, и тук пак ще кажа, че и чувството за хумор, и търпението са много важни, защото има случаи, при които години наред купувам зеленчуци от една продавачка на пазара и много пъти когато съм сам при нея, тя винаги си говори с мен съвършено нормално, няма никакъв проблем. Въпреки всичко, когато мина с мой приятел покрай нея и тръгна да пазарувам, тя обикновено не може да устои на подсъзнателния подтик и отново започва да се обръща към него. Когато той и напомни да говори с него, тя казва да, обаче след това резултатът е същият.
Проф. Петър Стайков
Зрящият събеседник говори не на мен, а на моя придружител
Модератор: bisolnev