Промените в Закона за социалните услуги

[redaktor]

На 29 юли т.г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги (ЗСУ) в изпълнение на Решението на Конституционния съд като отмени три члена от него. Направените промени са съобразени и отговарят на разпоредбите от Конституцията и допринасят за подобряването на този важен нормативен акт.
Отменените текстове са в чл. 81, ал.1, чл. 87 и чл. 116, ал.1, т. 3 и 7 от Закона за социалните услуги.
В предишния Член 81 е отменена алинея 1, защото при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа се даваше възможност на доставчика на социалната услуга да иска информация, съдействие и становища от твърде голям брой източници /държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и др./, което неминуемо водеше до навлизане в личния живот на човека.
Събирането на такава информация без да е ясно и конкретизирано точно с каква цел се иска и без съгласието на родителите или попечителите на деца противоречеше на Чл. 32. ал 1 и 2 на Конституцията, съгласно които „(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“
Сега с извършената промяна в чл. 81, ал. 1 се регламентира изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа да става въз основа на информация, предоставена от лицето или получена въз основа на негово писмено съгласие. Когато се изготвят оценка на потребностите и план за подкрепа на деца, информацията, съответно съгласието се предоставят от техните родители, настойници или попечители.
Конституционния съд отмени изцяло чл. 87 от Закона, относно задължение при поискана подкрепа от дете, съгласно който доставчикът на социална услуга е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа. А ако то е под 14-годишна възраст или в риск, доставчикът незабавно уведомява дирекция "Социално подпомагане ". Освен това "със съгласието на детето уведомява неговите родители". Възниква въпросът, ако то не даде съгласието си ? По този начин се накърняваха правата и се отнемаха отговорностите на родителите.
Новият текст на Чл. 87 регламентира, че когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане" и родителите, настойника или попечителя на детето. А когато детето не предостави на доставчика информация за родителите, настойника или попечителя си, те се уведомяват от дирекция "Социално подпомагане".“
Не бива да се забравя, че правата и отговорностите на родителите не отпадат дори и когато те не са дали на детето си необходимата помощ и подкрепа.
Отменени от Конституционния съд бяха и в чл. 116, ал.1, т. 3 и 7, които се отнасяха за изпълнението на контролните функции на новата Агенция за качеството на социалните услуги и не отговаряха на разпоредбите на Конституцията. Разписани бяха правата на служителите на Агенцията за качеството на социалните услуги при посещенията в дома на ползващия социални услуги в домашна среда без да е посочено като изискуемо условие неговото съгласие. Това създаваше възможности и за принудително влизане или оставане в жилището на лицата, което е в нарушение на разпоредите на чл. 33 ( 1) от Конституцията, който регламентира, че „Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него ос овен в случаите, изрично посочени в закона…“
С промените в този член са създадени нови текстове, съгласно които служителите могат да посещават и проверяват спазването на правата на лицата и на стандартите за качество на предоставяните услуги по искане или въз основа на съгласие на лицата, които ползват социални услуги в домашна среда. Също така служителите имат право и могат да получават пряко от лицата, ползващи социални услуги, мнението им за спазването на техните права, както и за качеството и ефективността на ползваните от тях социални услуги.
Нов момент в Закона за изменение и допълнение на ЗСУ е добавената алинея 3 в чл. 3, която гласи: „Социалните услуги не са услуги по смисъла на Търговския закон.“ По този начин изрично се подчертава, че предоставянето на социални услуги не представлява търговска дейност - покупка, продажба или обмен на активи с цел реализиране на печалба. Така отпадат всякакви съмнения, че български и чуждестранни неправителствени организации – доставчици на социални услуги, могат да се възползват и да извлекат облаги от държавно финансиране, както се твърдеше от опонентите на ЗСУ.

Лиляна Елицина