Овладяването на социални умения е от изключителна важност за всички ученици, но то има още по-голямо значение за зрително затруднените деца, които трябва да бъдат още повече подпомогнати в този процес и да положат още по-големи усилия за адекватното си присъствие в обществото, личната и социална сфера на общуване.
Зрителната обратна информация, получавана при социалното взаимодействие под формата на лицеви изражения или жестове не се възприема от зрително затруднените деца или поне не изцяло, като съответно имитирането или моделирането на успешно социално поведение е също толкова затруднено. Установено е, че социалното развитие на зрително затруднените деца зависи от множество преживявания по време на техните формиращи години, изисквайки подкрепата и подпомагането от страна на техните родители, обучители и други деца.
Взаимодействията с връстниците дават на децата неповторими възможности за развиване и усъвършенстване на умения, важни за социалното развитие и приемането от страна на техните връстници. Зрителната информация е важна за придобиването и усъвършенстването на тези умения и децата, които не ги притежават, често биват пренебрегвани или отхвърляни от връстниците си в среда със зрящи деца.
Начините за работа, справящи се с тези специфични проблеми, могат да бъдат разглеждани като ориентирани към детето, ориентирани към системата и ориентирани към ресурсния учител.
Тези, ориентирани към детето, включват обучение в социални умения, развитие на умения, използвани при междуличностните взаимоотношения, изразяване на идентичността, справяне с увреждането, осъзнаване и изразяване на чувствата, автономия и независимост.
Изискванията към учителите включват осъзнаване на последствията от зрителното затруднение във всяка една възраст и етап от развитие; използването на това знание при взаимодействието с детето; нужните умения за поощряването на детето да изразява собствените си чувства и емоции.
Ориентираните към системата области са информация за случващото се в семейството; информация за случващото се в училище и чувствата на детето по отношение на увреждането му; уменията за сътрудничество с другите учители, с родителите и с други специалисти.
Всяко едно обучение започва в семейството – родителите са първите, и може би най-значимите учители. Родителите, братята и сестрите, останалите членове на семейството трябва да положат всички усилия да интегрират зрително затрудненото дете в живота на семейството, а не да правят всичко възможно да „улеснят нещата“ за него. Оставяйте ги да играят в кухнята, когато започват да развиват двигателните си умения, давайте им реални предмети, които да изследват, опипват, почувстват! Когато го включвате в преживявания от реалния живот, детето придобива реални знания за социалния свят. Нека идва с вас да пазарува, нека играе с връстници на детската площадка или в парка – всяко едно такова взаимодействие е безценно за него, изкарва го от защитения свят на семейството, като в същото време позволява ненатрапчива и контролируема корекция на поведението, ако се налага такава. Научете го на различията между поведение в семейството, поведение в приятелска среда, и поведение сред непознати – от гледна точка на поведение, език и изразни средства, начин на обличане. Специално внимание следва да се обърне на езика на тялото, съставляващ 70% от невербалната комуникация. Тук роля трябва да играят както родителите и семейната среда като цяло, така и ресурсният и масовият учител, които могат да видят на практика дали и до каква степен детето със зрителни затруднения се справя в общуването си с връстниците – зрящи или други деца със зрителни нарушения.
В училище - най-добрата възможна среда е тази, в която зрително затруднените ученици имат възможността да са част от малка група и тази, в която класната стая е структурирана по начин, по който детето знае местонахождението на всеки един предмет в нея. Някои класни стаи се пренареждат всеки месец, в други пък има множество физически препятствия или са свръх-стимулиращи. И за много от зрително затруднените деца това не е добра среда за развитие на социални умения с връстниците. Структурата на урока и на поднасяне на учебния материал следва да позволява включване на ученика със зрителни затруднения, поощряване на участието му в групови дискусии, обучението му в умения да заявява и отстоява мнението си по дискутирани теми по обществено приемлив начин.
В заключение ще изтъкнем факта, че специфичните стратегии за обучение в социални умения на интегрирани зрително затруднени ученици са точно толкова важни, колкото и ученето чрез подражание за зрящите деца.
Вероника Кертикова-Тъпчева
Овладяване на социални умения от страна на интегрираните зрително затруднени ученици
Модератор: bisolnev