Социална компетентност
Социална компетентност, социално познание, атрибуции
1. Какво означава „социална компетентност“?
Социалната компетентност е съвкупност от умения за общуване и изграждане на ефективни социални взаимодействия и връзки.
Тя съдържа 3 компонента (моделът е създаден от Тимъти Кавел и е йерархичен отдолу - нагоре):
↑ Социално приспособяване - постигане и поддържане на състояния, ценени от обществото (правен, академичен, социално-икономически, емоционален, интимен, взаимоотношенчески и т.н. статус). Това е естественият резултат от социалното представяне.
↑ Социално представяне - степента, в която реакциите на индивида в социалните ситуации отговарят на социално валидните критерии. С други думи: до колко успешно сме овладели и прилагаме социалните умения.
↑ Социални умения - способности за общуване, позволяващи адекватно социално взаимодействие и изпълнение на социални задачи.
2. Какво означава „социално познание?
Социално познание се отнася до начините, по които формираме и организираме познанието си за социалния свят. То е познание, защото става дума за когнитивен (познавателен) процес - разчитаме на възприятие, внимание и памет. И е социално, защото обект на познанието ни не е природата, да речем, а социалният свят, който обитаваме, и хората, с които взаимодействаме. Междуличностните възприятия са силно повлияни от определени личностни черти (или от това, което вярваме, че Другият притежава). Например за някого можем да кажем, че изглежда уверен или неуверен, благ или опак, само като изследваме невербалната му комуникация.
Значение на социалното познание:
1. То е прогностично: опитваме да “разчетем” намеренията на другите, както и да разберем как те “разчитат” намеренията ни.
2. То е динамично: хората са променят дори в момента на наблюдението, защото се опитват да се приспособяват и да управляват впечатленията на другите за тях.
3. То е лично: обикновено е изградено въз основа на личните ни истории и опит, както и на наличната ни информация.
4. То е организиращо: помага ни да категоризираме “нещата” и така редуцира несигурността и неяснотата.
3. Атрибутивна теория. Защо хората си обясняват по различен начин това, което им се случва?
Атрибутивната теория търси отговор на следните въпроси:
- Как си обясняваме събития и хора?
- Какви каузални връзки създаваме?
Хората разполагат с набор от 4 вида причини, обясняващи защо са се случили или не са се случили едни или други събития.
1. Вътрешни стабилни - способности
2. Вътрешни нестабилни - вложени усилия
3. Външни стабилни - ситуацията
4. Външни нестабилни - късметът
Когато приписваме някакво обяснение, или когато приписваме някому определени качества, нагласи или намерения, това се нарича атрибуция. Там, където имаме атрибуции, често има и фундаментална атрибутивна грешка! Така наричаме тенденцията да обясняваме нечие поведение в дадена ситуация, като се фокусираме върху вътрешните характеристики, и като значително подценяваме външните фактори. Например можем да наречем новия преподавател високомерен, защото ни е кимнал едва - едва и ни е подминал бързо, без да отговори на любезните ни поздрави. Но всъщност човекът може много да е бързал или да е бил напрегнат, ядосан, фокусиран върху нещо друго... Всички правим фундаментални атрибутивни грешки, базирайки се на опит, нагласи и изградени очаквания. Това е доста обнадеждаващо за хората, които искат да влияят. Защото има шанс да влияем на хората чрез сигналите, които им изпращаме, особено като изпращаме тези сигнали, на които те биха реагирали съгласно нашите желания.
Източници: https:// skillsforimpact.com
Социална компетентност
Модератор: bisolnev