Един призрак броди из света – призракът на COVID-19. Макар и невидим с невъоръжено око, последиците от него са повече от стряскащи - по данни на Световната здравна организация към 21 април 2020 г. повече от 2 милиона и 400 хиляди души са били диагностицирани като носители на вируса, починалите са шестцифрено число, над половината от населението на Земята е в принудителна изолация... Има и добра новина – около 26 % от заразените вече са излекувани. На този фон световната икономика върви към почти сигурна рецесия, а за някои страни като Франция например рецесията вече е факт – 6 % спад на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на тази година спрямо същия период на предишната...
След всички тези цифри и факти, уместно ли е да говорим за такава „дреболия” като професионална реализация на хората със зрителни увреждания? Сега, когато всеки ден в бюрата по труда у нас се появяват нови безработни? Да, поне според мен е напълно уместно! Ще опитам да се обоснова.
Повечето от регистрираните кандидати за работа, с които имам делови взаимоотношения са на възраст между 20 и 30 години. За много от тях това е първото сериозно изпитание в живота – най-малко що се отнася до присъствието им на пазара на труда. Те просто не могат да си представят, че преди 20 години интернет едва беше „проходил“, Гугъл още не знаеше къде е страната ни, да не говорим за онлайн банкиране, смартфони или социални мрежи. Няма да забравя как по същото това време един мой приятел и почти връстник, завършил апропо кибернетика в Германия, се дивеше защо им е на мобилните телефони да правят снимки, след като за целта има прекрасни цифрови фотоапарати... Когато казвах на тези млади хора, че всяко поколение има своите кризи и изпитания, те любезно и невярващо се усмихваха. Когато се опитвах да им обясня какво значи коренна промяна на обществено – икономическата система, която промяна ние преживяхме, и как понякога в магазините нямаше дори хляб, а други храни и горива се получаваха срещу купони, те питаха за какъв точно хляб става дума – грахам, пълнозърнест или с някакви много специални семена... Сега, при последната ми консултация с една млада и симпатична дама, магистър по икономика, тя някак между другото каза: „Сигурно светът вече няма да е същият.”
Без да съм черноглед или песимист, аз мисля същото. И мога веднага да се аргументирам, дори ако трябва да започна от онзи японски (или китайски?) йероглиф, който означавал едновременно и „криза” , и „възможност”... Криза ясно, но възможност? За какво?
Отговорите са толкова много, че ми е трудно да избера един или два. Затова ще започна с навярно най-сложните – възможност за вглеждане в самите нас, за преосмисляне на ценностите, за себеусъвършенстване. Сега имаме нещо, което винаги малко или повече ни е липсвало – време! Време за четене, време за учене на чужд език, време за по-добра компютърна грамотност, време за избор на бъдеща професия... А ако вече сте избрали такава – време за по-задълбочено навлизане в същността й, в детайлите, в уж незначителните подробности...
Наскоро прочетох една статия за професионалната реализация на хората със зрителни увреждания и най-честите им притеснения и страхове, свързани с нея. Силно впечатление ми направи констатацията, че тези хора най-често се опасяват дали ще се справят с елементарни, чисто технически задължения, а не дали притежават онези интелектуални и делови умения, които се изискват за заемането на дадена длъжност, особено ако тя е в сферата на така наречените „престижни професии“. И в която сфера, забележете, виждащите и невиждащите са поставени, ако не в напълно еднакви, то в много сходни конкурентни условия… Лично аз познавам няколко напълно слепи компютърни специалисти, които спокойно и успешно биха могли да се „дуелират“ със зрящите си колеги.
Все пак, нека не представяме нещата в по-розова светлина, отколкото са те в действителност! Въпреки всички позитивни послания, които ни заливат отвсякъде, нас продължават да ни измъчват тревоги пред неизвестното бъдеще. Нещо повече, психолозите отчитат, че най–притеснени са именно младите. Няма да водя борба с притежателите на титли и научни звания, като се впусна в анализи дали и защо това е така. Но понеже не обичам и досадните „общи приказки“, ще се осмеля да предложа един съвсем конкретен начин за превъзмогване на най–абстрактно казано, негативната душевна нагласа. Защото в много случаи тъкмо тя е причина за вземането на неправилни решения в различни области на битието ни, включително и в сферата на професионалната реализация. При това, забележете, онова, което предлагам, е еднакво валидно и за търсещите, и за предлагащите работа, тоест и за двете основни страни в трудовия процес, тъй като нито една от тях не е застрахована от грешки. Не на последно място, това е метод за вземане на решения, изпробван и проверен лично от мен, който многократно е доказвал ефективността си.
Вие естествено вече сте нетърпеливи да научите какъв е този чудодеен метод? Може би малко ще ви разочаровам като започна с това, че в него няма нищо чудодейно. Още повече – сигурно сте чували за него, но не сте му обърнали достатъчно внимание… Е, няма да ви „измъчвам“ повече – става дума за автогенния тренинг! Във виртуалното пространство има предостатъчно информация, така че аз само ще посоча главните му характеристики. Състои се от три основни процеса: отпускане на мускулното напрежение на тялото, „изчистване“ на съзнанието, спокоен размисъл над някакъв проблем и достигане на решение, свързано с него.
Първият етап започва с избор на подходяща поза, като вариантите най-общо са три: легнали по гръб, облегнати удобно назад във фотьойла, седнали и наведени напред с лакти, опрени в бедрата – т. нар. „поза на кочияша“. Започва се със стягане и последващо отпускане на мускулите на ръцете, като мислено си казваме: „моите ръце са тежки и топли“. Когато наистина ги почувствате такива, преминавате по същия начин към долните крайници. Следват раменната, гръдната и коремната област на тялото, а след нея и лицевите мускули. Етапът завършва с чувство за приятен хладен полъх около слепоочията и усещане за силно, равномерно пулсиране в сърдечната област, свързвано най–често с червения цвят.
Вторият етап е обусловен от представи, които целят да „отпуснат“ съзнанието. Тук също има най–различни словесни формули, като сред най-разпространените са: „съзнание като езеро“ (представяте си неподвижните му води ) и после: „съзнание като луна“ (същите тези води, огрени от всепроникваща лунна светлина). Много важно е да останете отпуснати, да не бързате и да се опитате да не мислите за нищо, което определено е най-трудното в цялото упражнение. Като приемлив компромисен вариант поне в началото може да си кажете: „аз не мисля за нищо“ или пък да си представите, че лежите на дъното на лодка, която плува в спокойното, обляно от лунна светлина езеро.
И точно като тази лодка, в изчистеното ви съзнание ще изплува решението на проблема, над който сте си „блъскали главата“ досега! Или на проблемите… „Подходяща ли е тази работа за мен?“ „Какво трябва да променя у себе си – неволни движения, нервност, безпокойство, ниско самочувствие?“ „Кои са силните ми страни и как да ги проява максимално по време на интервюто?“ „Ще се свърши ли светът, ако не ме одобрят или съвсем скоро ще се появят и други възможности?“…
Не се притеснявайте, ако отговорите на тези и много други въпроси не дойдат от първия път! Както всяка човешка дейност, автогенният тренинг също се научава и усъвършенства. Но е важно да запомните, че решението, което е „изплувало“ в изчистеното ви съзнание в повечето случаи е правилното, защото във вземането му се е включила и онази част от психиката ни, за която често забравяме. Разбира се, няма нищо лошо това решение да бъде подложено отново и отново на трезвата оценка на разума, но не бързайте да се отказвате от него!
А сега е време да излезем от приятното състояние, в което сме били двайсетина минути. (Някои специалисти твърдят, че тези минути се равняват на два–три часа сън.) Това също е важен етап, към който не бива да се отнасяме небрежно! Излизаното става по обратния ред: раздвижваме лицевите мускули, после торса, долните и горните крайници, като всичко се прави последователно и без бързане. Накрая отваряме очи и… за един кратък миг заобикалящият ни свят изглежда удивително свеж и хармоничен. Въздухът е по–чист, сеизмолозите твърдят, че земетресенията чувствително са намалели, няма дори тайфуни с нежни имена…
Дали пък сега Земята просто не си почива от нас?
Светослав Николов
трудов посредник
Криза и възможности
Модератор: bisolnev