Нормативна уредба за правата на хората с увреждания
1. Обща характеристика на правата на и за хора с увреждания.
В исторически аспект векове наред, държавата не е обръщала никакво внимание на хората с увреждания, и в частност на хората със зрителни такива.
Обществените отношения в тази насока въобще не са били урегулирани. Едва в последните векове и най-вече през XX–XXI в. държавата и обществото започва да обръща внимание на тази категория лица.
В теорията отдавна е изяснено, че предоставените права на хората с увреждания не са привилегия. В държавата е въведен принципа на солидарността, като обществото въвежда компенсаторни механизми за облекчаване и повишаване на жизнения стандарт на хората с увреждания.
Прилагането на принципите на солидарност, взаимопомощ и съпричастност зависят от нивото, достигнато от обществото и държавата, и по конкретно от степента на развитие на многобройни икономически показатели.
Република България, която е член на Европейския съюз е приела законодателство, уреждащо основите за интеграция на хората, нуждаещи се от действена обществена подкрепа.
Важно е да се отбележи, че на 26.01.2012г. Народното събрание на Република България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
2. Нормативна уредба.
Нормативната уредба на и за правата на хората с увреждания се съдържа в редица закони в широк смисъл на думата, като се започне от Конституцията на РБ - върховния закон на държавата, закони, приети от Народното Събрание, много от тях подзаконови актове, приети от Министерския съвет, Министерства и други ведомства.
Следва да се отбележи, че е налице известна спорадичност на правните норми, уреждащи правата на и за хора с увреждания.
Тук е мястото да се отправи препоръка към държавата и нейните органи и институции, за да се направи опит за кодифициране на правните норми, уреждащи тази материя с оглед на тяхното изучаване и правилно приложение.
В основния закон на държавата в чл.51 ал.1 от Конституцията на Република България изрично се казва „Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане, а в ал.3 на същия текст Конституцията повелява, че лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото”.
От казаното следва, че основният закон на държавата дава общи насоки как и по какъв начин, да бъде уреден статута и правата на хората с увреждания.
Тук специално следва да се отбележи, че правните норми, които уреждат правата на и за хора с увреждания се съдържат в ЗИХУ. В този нормативен акт се уреждат специфични права на и за хора с увреждания, както и интеграцията на хора с увреждания в обществото.
Права на хора с увреждания са визирани и в много други закони, например Кодекс за социално осигуряване, Кодекс на труда, Закон за данъка върху доходите на физически лица, Закон за социално подпомагане, Закон за устройство на територията.
Сред примерно изброените закони съществено място заема Закона за социалното подпомагане, където са уредени голяма част от правата на и за хора с увреждания.
Правата на и за хора с увреждания са детайлизирани и конкретизирани в редица подзаконови нормативни актове, постановления, правилници и наредби.
ЗАБЕЛЕЖКА: Умишлено се избягва юридическата терминология с цел настоящия материал да бъде достъпен.
ИЗГОТВИЛ: АДВ.ЕМИЛ УЗУНОВ
Нормативна уредба за правата на хората с увреждания
Модератор: bisolnev