От месец април тази година основна тема в медиите са протестите на хора с увреждания. На 11 април национално представителните организации на и за хора с увреждания, членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет, организираха и проведоха протестен митинг с участието над 6 500 души от цялата страна. Недоволството им беше срещу готвената от правителството реформа в областта на медицинската експертиза с искане да бъде оттеглена концепцията за оценка на работоспособността, с която се предвижда кардинална промяна на действащия модел, защото тя ще доведе до отнемане правото на инвалидна пенсия на стотици хиляди български граждани. В Протестната нота до правителството представителните организации предупреждават: „В стремежа си да бъде реформирана действащата система на медицинска експертиза и с въвеждането на оценката на работоспособността с цел единствено постигане на икономии в бюджета на НОИ, ще бъде премината обществено допустимата граница на справедливост и солидарност. В обозримото бъдеще се очертава диаметрално погрешното решение - „хората с увреждания от неработоспособни да се превърнат в най-работоспособните граждани на страната”. В това си ново качество една част ще загубят правото на инвалидна пенсия, придобита на основание осигурителен принос, а друга част ще я получават в намален размер. Политиката чрез силов натиск, отнемащ доход, да се постигне заетост е непродуктивна, дискриминационна и силно демотивираща.“ Това е причината за този техен протест.
Три дни по-късно се проведе друг протестен митинг, организиран от майки на деца с увреждания – шестият поред през последните три години, чието искане е приемане на Закон за личната помощ.
Може би за шести път този протест щеше да остане незабелязан и без ефект, но сега за медиите имаше интрига – майките не бяха допуснати в сградата на парламента – последваха искания за оставки, подадени оставки, върнати оставки и т.н., невероятна, куриозна ситуация, в която за огромно съжаление, участниците в двата протеста застанаха едни срещу други. А нали и двете страни защитават и се борят за правата на хората с увреждания. Срещу национално представителните организации на и за хора с увреждания майките на деца с увреждания се нахвърлиха с остри нападки, заклеймяваха ги, че не ги подкрепят, че са против тях, против техните справедливи искания. Това не отговаря на истината. Тези организации се опитаха да ги убедят, че също искат законово регламентиране на личната помощ за хора с увреждания. В свое становище до институциите декларираха категоричната си позиция за намиране на механизъм, чрез който нуждаещи се деца и лица с увреждания да получат подобаваща подкрепа, чрез осигуряване на асистентска услуга. Според тях „подобно решение обаче, трябва да стане на основата на зачитане интересите на цялата общност на хората с увреждания и съобразно наличния публичен ресурс, който може да се осигури за подобна политика.“
Безспорно е необходима промяна, която да гарантира ползването на правата от хората с увреждания, разписани в Конвенцията на ООН, която България е ратифицирала и е задължена да я спазва. Необходимо е реформирането на системата. В тази посока съществуват вече проекти на три закона, които имат все същата цел:
• Нов Закон за интеграция на хората с увреждания
• Закон за социалните услуги
• Закон за личната помощ.
Първите два закона са в процес на разработване и са част от подготвяната цялостна реформа в социалната политика. С влизането в сила от 2005 г. досега Законът за интеграция на хората с увреждания е допълван и изменян над 37 пъти. Сам по себе си този факт доказва, че е необходим нов закон, който да бъде съобразен изцяло с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и с необходимите реформи в тази област.
Ключов инструмент за насърчаване на социалното включване на уязвимите групи от населението на нашата страна са качеството и обхватът на осъществяваните социални услуги за тях. Сега действащият модел на социалните услуги да се свързват само със „сградата“ и мястото, в което се предоставят, или по-ясно казано, социалната услуга се отъждествява с капацитет, не съответства на очакванията за постигане на целите за приобщаване и социално включване на потребителите, чиито специфични потребности не се отчитат, липсва индивидуалният подход при предоставянето на услугите.
Особено уязвима по отношение на достъп до социални услуги е групата на хората с увреждания, които имат много специфични нужди, произтичащи от тяхното състояние и бариери пред приобщаването и социалното им включване. Направените констатации на слабостите на сега действащия модел на организиране, предоставяне, финансиране, контрол и мониторинг на социалните услуги налагат той да бъде подменен, съобразно индивидуалните потребности на лицето, с модела „Парите следват клиента“, който вече от много години се прилага и се е наложил в страните от Европейския съюз. Въвеждането на този модел в България ще подобри достъпността, ефективността и качеството на социалните услуги. Ще допринесе за ускоряването и реализирането на процеса на деинституционализация на грижите за пълнолетните лица с увреждания, който все още не удовлетворява постигането на стратегическите цели в тази област.
Интегрираните междусекторни услуги са новост за България. Плановете за тяхното разработване и налагане идва от факта, че много често групите в неравностойно положение в социалната сфера и особено хората с увреждания имат комплексни проблеми, които изискват интегриран индивидуален подход, който ще бъде уреден в предстоящия Закон за предоставяне на социални услуги в България.
Ясно е, че всеки закон, за да действа, трябва да е реалистично, ясно и прозрачно разписан, да е финансово обезпечен. Засега се правят разчети само за Закона за лична помощ, с който ще се гарантират права за около 80 хиляди души с тежки увреждания. А разчети за другите два изобщо правят ли се, защото с тях трябва да се гарантира и осигури ползването на права от над 500 хиляди инвалиди във всички сфери на интеграция – рехабилитация, здравеопазване, образование, заетост, социални услуги, достъпна среда, спорт и култура… И дейностите във всяка една от тези области са услуги. Затова в концепцията за създаване на закон за социалните услуги се акцентира върху въвеждането и в нашата страна на интегрирани услуги. Интеграция на хората с увреждания се постига с пари – и то с много пари, а нашата държава няма ресурса на Швеция, Холандия, Германия, с които протестиращите майки искат да се сравняваме и надали това може да се случи в близките 5 – 10 години.
Със Закон за личната помощ ще се облекчи животът на майките на лица с увреждания, което те напълно заслужават, ще се увеличи обаче и размерът на средствата за лична помощ, ще се финансира издръжката на юридически лица, предоставящи услугата, но не е ясно точно как ще се промени животът на самия човек с увреждане, защото и сега по действащия Закон за социално подпомагане му се прави социална оценка, дава му се право на избор на личен асистент, на доставчик на социални услуги, както и други права, включени в предлагания закон. Неясни са механизмите на взаимоотношенията между човека с увреждания, овластен като работодател и личния асистент.
И в трите закона се предвижда създаване на комисия за оценка на потребностите със структури в страната, а и една вече съществува – задължителната ТЕЛК. Какви усилия биха коствали на човека с увреждане да стигне до тях, е единият въпрос, но другият е: колко пари ще струва издръжката на тези новосъздадени структури. Или отново за сметка на средства за хора с увреждания ще се създават работни места и ще се раздува администрация. Очакванията са броят на такива комисии да се намали, а не да се създават нови.
Некоректно и нелоялно е да се бърза с приемането само на единия закон за личната помощ, защото майките не можели да чакат повече и затова омбудсманът поема инициативата и директно внася закона в парламента. Внушава ни извън всякаква логика, че така ще създадем втория Стивън Хокинг. А може би втория Франклин Делано Рузвелт, или Йохан Себастиян Бах, или Дамян Дамянов, или Петко Стайнов и още стотици велики личности с увреждания може да се изредят и всички тези изключения потвърждават правилото, че не благодарение само на държавата са записали имената си в историята на човечеството, а преди всичко на дадената им от Бога дарба и със семейна и обществена подкрепа. Освен нуждаещите се от лична помощ, останалите хора с увреждания колко още повече трябва да чакат, защото може да се окаже, че държавата (сред най-бедните в Европейския съюз) няма да е в състояние да обезпечи финансово влизането в сила на другите два закона. Може би с хода на спешно внасяне на Закон за личната помощ в парламента тъкмо това се цели – той първи да бъде финансово обезпечен и в този смисъл г-жа Манолова е права, че е първа стъпка, но не в реформата, защото реформа в политиката за хората с увреждания нито се започва, нито се прави с един закон за една социална услуга.
Не е проблем и други правозащитни организации да намерят народни представители, чрез които да внесат другите два законопроекта, за да избегнат процедурите и да не чакат повече. Не им е никакъв проблем и да си издигнат не просто палатки, а цели палаткови лагери в израз на протест срещу разделянето на хората с увреждания и поставянето на едни от тях в добро положение спрямо останалите. Нека се замислим: кой би спечелил и кой би изгубил от това, какви ще са последиците.
Обществото, в което толкова много се стремим да се включим, колко още би издържало да гледа как взаимно се обиждат хора с увреждания, как всяко мнение, различно от това на протестиращите, се заклеймява като престъпление. Да, трябва да бъдат подкрепени майките на деца с увреждания, защото исканията им за достоен живот са справедливи. Но те могат да бъдат удовлетворени с ясно разписани текстове за личната помощ в другите два закона - за интеграция на хората с увреждания и за социалните услуги, които ще бъдат изготвени до края на годината.
Верният подход е трите закона да се разглеждат, обсъждат и анализират в пакет едновременно - от експерти, финансисти, законотворци, представители на общините и др. Регламентирането на личната помощ в Закона за интеграция на хората с увреждания и включването на специален раздел за личната помощ в Закона за социалните услуги би способствало за избягване на хаос в законодателството и може да се постигне желаната ефективност и ефикастност при разходването на средства за подобряване положението на хората с увреждания и тяхната интеграция. Ще се избегнат недомислия, дублиране на функции, противоречащи си текстове, субективизъм и липса на диалог и координация между институциите, разнопосочност в дейности и мерки. Създалото се положение да се предлагат и приемат последователно три отделни закона, единият спешно под натиск, определено ще доведе във времето до невъзможност и зацикляне на цялостното им прилагане и изпълнение, до ежегодно приемане на изменения и допълнения към тях.
Лиляна Елицина
Трите закона - две позиции
Модератор: bisolnev