Проблемът за формиране на триизмерни достоверни представи за обектите от външния свят в съзнанието на незрящите и лицата със слабо зрение придобива все по-голяма значимост, както в тяхното образование, така и във всекидневното им общуване вкъщи и на работното място. Навлизането в живота на хората първоначално на киното, телевизията, а по-късно и интернет, повиши в пъти значимостта на предаваната по визуални канали информация. Все по-голяма част от получаваната от индивида информация стига до съзнанието му под формата най-вече на образи и много по-малко на думи. В обикновен разговор между виждащи все по-често просто се споменават нещата, които някой от участниците е видял без те да се описват, защото показваните на даденото място образи по един или друг начин, в различно време, са били видяни и усвоени от всички участници. И тук отново можем да открием дефицити, които се явяват пред слепите деца, младежи и възрастни. В известна степен те могат да бъдат компенсирани посредством подпомагане на незрящите да си съставят триизмерни и сравнително достоверни представи за коментираните обекти.
На второ място тази потребност се явява и в процеса на обучението на незрящите по ориентиране и мобилност. За да може даден индивид със сериозни зрителни дефицити да бъде пълноценно обучен за самостоятелно придвижване в градска среда, също е необходимо той да е в състояние да си представи сравнително достоверно маршрута, по който предстои да премине, и който той трябва да усвои.
За тези нужди е възможно да се правят чертежи, карти на части от градската среда и макетни изображения на някои от основните сгради в нея. За съжаление това не винаги е възможно, от една страна поради липсата на финансови и технически средства за изработване на чертежи и макети, а от друга и поради недостига на квалифицирани хора, които биха могли да изпълнят тази задача на необходимото високо техническо и психологическо равнище.
Ето защо става все по-актуална задачата да се привлекат и подпомогнат колкото е възможно повече нормално виждащи хора, които може дори и да не са специалисти, в сферата на рехабилитацията, психологията и педагогиката на зрително затруднените.
В този случай проблемът трябва да се решава посредством използването на вербални описания на обектите, за които искаме да създадем триизмерни представи в съзнанието на незрящите деца, ученици и вече зрели индивиди.
Вербалните описания имат предимството пред работата с релефни изображения и макети, защото те не изискват технически и финансов, а значи и времеви ресурс. Всъщност с предаване на информация за обекти от външната спрямо индивида реалност хората се занимават всекидневно, дори и без да съзнават, че правят точно това. Каква кола видя, каква жена срещнах, колко хубава къща си е построил еди-кой си, каква интересна рокля си е купила колежката и така нататък...
Кои са най-съществените изисквания и препоръки при осъществяване на комуникация, в която един индивид посредством вербални описания се опитва да подпомогне друг да си състави представа за даден обект? В скоби искам да отбележа, че такъв вид комуникация протича постоянно между хората и съвсем не е задължително този, който я приема да бъде непременно незрящ. Нещо повече, нерядко се случва и естествено е напълно допустимо и положение, при което и този, който дава информацията да е самият той незрящ, но вече по някакъв начин да си е създал представа, образ за дадения обект.
Когато ползвател на вербалната информация е незрящ, препоръчително е в описанието, което му се предлага, да бъдат включени колкото се може повече данни, които са получени, или биха могли да бъдат получени и от другите сетива, освен очите. Всяко едно описание се изгражда въз основата на това, което би могло да бъде видяно, чуто или докоснато. При описание, работещо с данни за това как изглежда дадения обект, трябва да се внимава до каква степен реципиентът може да възприема тези данни. Не бива да се прекалява с въвеждането на много цветове, взаимоотношенията между тях (в смисъл дали са в хармония или са контрастни.) От особено значение е отделните детайли от описанията да бъдат такива, че да могат лесно да се трансформират в образи. Бидейки части от цялото, те естествено са частични образи, но точно от такива части след това вече може да се създаде завършената цялостна представа за обекта.
Информация, разказ за това как изглежда обекта, е особено приложима на етапа на който се прави първоначалното грубо, маркирано, видяно „от птичи поглед” описание. Това е много съществен момент от процеса на формиране на цялостна триизмерна представа за дадения обект.
Този елемент от работата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, за да не изпаднем в ситуацията, описвана в древноиндийската притча, в която се разказва как няколко слепци се опитват да опишат как изглежда слона. Разполагайки се покрай различни части от него, те, всеки от своята позиция и от ограничения обхват на това, което могат да научат опипвайки го с ръце, стигат до напълно правилни описания на отделните части. Само, че ограничеността на тяхното възприятие има за резултат факта, че всеки един от тях е убеден, че неговите частични представи са всъщност истинските и че слонът трябва да изглежда така, както той се е представил пред опипващите му ръце. Затова за един от тях, който опипва крака му, слонът е като голямо високо и дебело дърво, този, който опипва хобота му смята, че той представлява дълго дебело въже и така нататък...
Ето защо едва след като е отработен моментът по представянето на обекта от птичи поглед, вече може да започне разказа за това как изглеждат, къде и как са разположени нещата, които се явяват негови части. След това да се продължи с описания как те се съотнасят едно към друго, къде се намират едно спрямо друго, как се свързват едно с друго и така нататък.
Предадената на незрящия индивид информация, обединена в една цялост, вече може да му послужи за създаване на негова собствена триизмерна представа за даден обект. Препоръчително е в този процес да се привличат представи за други неща, които той вече има в съзнанието си и въз основа на изразени с думи сходства и различия между тях и новоописвания обект може да се получи допълнително уточняване на подаваната информация.
Това дава възможност при формиране на разказа да се акцентира върху характеристики, които по принцип са познати на дадения индивид от други, налични от по-рано в съзнанието му, представи.
Виждащият човек има много повече възможности изначално да възприеме даден обект в неговата цялост. Разбира се, тук се открива проблемът за „прекалено малкото“ и „прекалено голямото“. Колкото и добре да вижда човек, той не може с един поглед да обхване в неговата цялост обект, чиито размери излизат извън размерите на неговото полезрение. Неслучайно се говори за възприемане на обектите от дистанция, от птичи поглед, с ориентация към схващането, че от тази позиция може да се получи най-голям обхват на възприятието.
Също така, при виждащия човек е проблем и възприемането на „прекалено малкото“. Затова е създаден микроскопът - апарат, чрез който прекалено малките неща се уголемяват, макар и само визуално, за да влязат в разделителната способност на човешкото око. Но във всички тези случаи, които описахме, възприемането на обекта е моментно. Докато при вербалните описания представянето не може да бъде такова, защото самият език не дава подобни възможности. Опит да се компенсира тази времева особеност се прави именно с първоначалното описание на обекта от птичи поглед. Това описание също е разположено във времето, но неговата продължителност е сравнително кратка и позволява лесното запаметяване на получените при тези първоначални описания образи.
Виждащият човек запаметява получената чрез зрението представа като цялост, като даденост. С един само поглед той възприема и цялостността и нужните му към момента детайли от нея.
Незрящият получава както описанието на целостта, така и принадлежащите към нея детайли във формата на разположен във времето разказ. И в този пункт също има въпроси, които очакват своя конкретен отговор. Каква трябва да бъде максималната продължителност на разказа, за да може той изцяло или поне части от него да бъдат първо възприети, а след това и запомнени от реципиента. А оттук следва, че трябва добре да се балансира и добре да се прецени, кои детайли не могат да не бъдат включени в този разказ и кои от тях да отпаднат при преценката за неговата достатъчност, за неговата завършеност и достъпност за незрящите ползватели.
В крайна сметка, целта е чрез речта, чрез вербално описание, да се създаде представа, образ на обекта, защото образите се запомнят много по-лесно и трайно от разказите.
Проф. Петър Стайков
Формиране на достоверни триизмерни пространствени представи с помощта на вербални описания на обектите
Модератор: bisolnev