Напълно възможно и достъпно е един сляп човек да ползва градски транспорт. За целта той трябва да бъде обучен на маршрут до спирката и как да намира самата спирка, къде да застане – от една страна да бъде безопасно за него, от друга – да го виждат добре шофьорите на автобусите.
За начало трябва да е напълно сигурен, че автобусът е спрял, за това се ослушва внимателно или може да се допита до хората около него. След което трябва да открие вратата. Тук отново използва слуха си за да локализира вратата – или по шума от отварянето й, или по шума от слизащите пътници.
Друг начин е да използва техниката за преодоляване на препятствия или една модификация на диагоналната техника, която се използва само в този случай или при намиране на врата на влак. Разбира се, за целта трябва да бъде обучен на техниките на белия бастун.
Когато е сигурен, че всички са слезли, зрително затрудненият открива разделителния парапет по средата на стълбите, като се хваща за него или за самата врата.
След което влиза в автобуса с помощта на техниката за качване по стълби. След като вече се е качил, използва техника „писалка“, за да намери свободно място, където да застане.
Ако някой от пътниците реши да му помогне, при намирането на празно пространство или свободна седалка, добре е да се възползва от помощта.
Ако остане прав може да вдигне бастуна над главата си, да го разклати леко в горната част и така ще намери къде да се хване за някоя от горните дръжки. Ако му покажат свободна седалка, най-добре е да я хване за горната част на облегалката и преди да седне да опипа седалката за всеки случай. След като седне желателно е да сгъне бастуна или да го сложи между коленете си.
При слизане пак с помощта на техника „писалка“ намира вратата, хваща се за нея или за разделителния парапет и с помощта на техниката за слизане по стълби, излиза от автобуса.
За да бъде възможно сляп човек да ползва градски транспорт самостоятелно, той трябва да бъде обучен предварително на техниките за придвижване на зрително затруднени лица. Тук се включва – ходене с водач, самостоятелно придвижване в малкото пространство, всички техники на белия бастун, слизане и качване по стълби, разучаване на маршрут и други.
Като обобщение може да кажем, че ползването на градски транспорт от човек, придвижващ се с бял бастун е едно от най-сложните умения, но не е невъзможно. Един добре обучен, зрително затруднен човек е в състояние да ползва съвсем умело и безпрепятствено градски транспорт след съответното обучение. Системите за GPS навигация, достъпни за зрително затруднените лица, допълнително улесняват ползването на градски транспорт.
Галина Петрова
Ползване на градски транспорт
Модератор: bisolnev