Свали в pdf
Що е далекогледството на средна възраст
Далекогледството е аномалия на зрението, при която окото не вижда отчетливо приближените предмети поради лоша акомодация.
Това е състояние на повишено затруднение при четене и извършване на близки дейности, което обикновено (което не е доказано) поразява хората след 40-45 годишна възраст. Стандартното лечение е – очила за четене (+диоптър) или ако вече се носят очила поради друго зрително затруднение – бифокални очила.
Очите понасят определена физическа промяна в тази възраст, но загубата на гъвкавост във фокусирането, която често съпровожда тази промяна не е неизбежна част от процеса на остаряване и може да бъде реверсирана или предотвратена напълно.
Добре е да се работи веднага след като проблемът се появи или преди това, но даже и когато вече няколко години са носени очила, много хора могат да възвърнат доброто си зрение, ако променят мисленето и навиците си.
Всеки проблем, който засяга зрението, от холистична и емоционална гледна точка означава, че човек предпочита да си затваря очите за това, което става, а не да рискува да промени нещо.
В този аспект, когато проблемът с очите пречи на даден човек да вижда добре наблизо, неговото тяло му казва, че не иска да вижда това, което става съвсем наблизо, било по отношение на тялото (например тяло, което остарява), било по отношение на обстоятелствата или хората в настоящия му живот. Това, което вижда, го плаши и този страх му пречи да види това, което действително става. Така несъзнателно се деформира действителността. Да не вижда подробностите отблизо го удовлетворява, това му дава покой, тъй като му се струва, че се отделя от проблемите и те не го притесняват.
Самата дума, описваща проблема – лоша „акомодация”, означава „нагласяване, извършвано от окото в изпълнение на зрителната му функция”, но означава също „приспособяване към хората и обстоятелствата”.
Това, че не виждаш наблизо, е ясно послание на тялото, че прекалено много те притеснява това, което виждаш близо до себе си. Посланието е: да престанеш да мислиш, че понеже остаряваш, способностите ти са по-малко. Тази мисъл допълнително напряга и затормозява зрението, което е е предимно мозъчна дейност.
„Очите са направени за да се гледа с тях и ако те не виждат даже когато са отворени, това е защото те са винаги под напрежение и сами създават толкова голяма грешка в рефракцията, че не могат да виждат. Когато мозъкът е релаксиран, нищо не може да умори очите, когато мозъкът е под напрежение, нищо не може да ги релаксира и да ги накара да виждат добре”.
Подобряване на зрението
Подобряването на зрението изисква елиминиране на влиянието на факторите, причиняващи неговото влошаване – емоционален стрес, общо заболяване, обездвижване, лоши условия на околната среда (лошо осветление), както и обучение в промяна на навиците за гледане. Да придобием нови навици в никакъв случай не означава само „да правим упражнения за очите”. Идеята да правим само „зрителен фитнес” за заздравяване на мускулите е неправилна. Необходим е балансиран подход, който включва осъзнати движения, релаксация, памет и въображение, упражнения за координация и баланс.
Развиване на зрителната острота
За да накараме неясния образ да стане ясен, ние трябва по най-добрия начин да използваме връзката очи-мозък. Наличието на неясен образ намалява обратната връзка очи-мозък в два случая: когато се напрягаме да видим по-добре (причиняваме си напрежение) или когато се изключваме от процеса на гледане. Тогава лошото зрение може да се превърне в хронично.
За далекогледите хора зоната на неясния образ се намира на около една ръка разстояние. Те виждат ясно надалече и неясно – наблизо. Има тенденция да не се гледа без очила (лещи) в зоната на неясно виждане. Тъй като не вижда ясно, човек си казва: „Защо да се тормозя?” или пък му липсва необходимото търпение да изследва тази зона. Тази негативна, лимитираща тенденция води спираловидно надолу – колкото по-малко гледаш, толкова по-малко виждаш! Това отношение също така води до лоша връзка между очите и мозъка.
Даже и да не виждате ясно, абсолютно необходимо е да изследвате своята зона на „лошо” виждане!
Цел на упражненията за изследване на „зоната”:
1. Да „разтеглят” зрението до неговата ясна зона и да стимулират връзката очи-мозък.
2. Да ви окуражат при изследването на вашия зрителен свят.
Упражнения:
1. Вземете вестник, списание, картина или нещо друго – непознато и го поставете в зоната на неясно виждане. Започнете да изследвате внимателно съдържанието като използвате следните техники:
- близко и далечно фокусиране
- очертаване на контури на обектите
- прескачане от един до друг ъгъл
- симулативно четене
2. Вземете подробна географска карта. Поставете я така, че да я виждате ясно. Вземете някакъв показалец и започнете да трасирате пътищата. Постепенно намалявайте разстоянието между вас и картата. Продължавайте да трасирате, даже и да не виждате ясно.
Какво трябва да следим докато правим упражненията:
1. Не се старайте да виждате ясно. Вместо това се отпуснете и приемете това, което виждате. Дишайте, отпуснете се и не забравяйте да мигате. Проверете дали не стискате челюстите си.
2. Търсете различните неща, когато гледате. Те може да са в „неясната” зона, но колкото повече гледате, толкова повече ще виждате и ще откривате нови и нови неща. Това окуражава зрителния център на мозъка да се включи отново във виждането.
3. Разглеждайте всичко с очите на дете. Не сравнявайте това, което виждате с това – как мислите, че изглежда то. Обратно, представете си, че виждате всяко нещо за първи път. Този подход помага да си възвърнем любопитството, с което детето изследва света.
Използвана литература:
D-r William Bates; Perfect Sight Without Glasses
Peter Mansfield; The Bates Method
D-r Steven Beresford; Improve Your Vision Without Glasses
Martin Sussman; The Program for Better Vision
Луиз Хей: Твоето тяло казва: Обичай се!
Автор: Александрина Костова